Едно ревю на Тодор Чоевски (Ludnichar’s Dark Soul)
Преди да продължим с доста сериозния по обем текст, искам да уточним няколко неща:
текстът изразява изцяло лично мнение, като вероятността то да е пристрастно не е никак малка
текстът е дълъг просто, защото тази игра е огромна
текстът съдържа множество спойлери свързани с механиките и света на играта, но пък практически никакви за историята
текстът е на базата на личния ми експириънс в играта, който се състои от 2 превъртания за момента (NG и NG+) изцяло в офлайн режим и без да е призовавана никаква помощ - нито приятелски npc-та, нито spirit ashes
Преди 3 години излезе Sekiro: Shadows Die Twice. Играта беше приета със смесени чувства от феновете на FROM, които по-скоро се надяваха на Bloodborne II или Dark Souls IV. И въпреки че тя пожъна сериозен успех и дори спечели GOTY, не бе приета добре от всички Souls фенове.
Няколко месеца по-късно FROM обявиха следващия си проект - Elden Ring. От малкото, което се знаеше за играта в началния етап, изглеждаше, сякаш ще е много по-близо до Souls игрите, но все пак отново имаше разочарование, че не е директно продължение на някой от любимите 2 франчайза. А участието на Джордж Мартин беше повод за оптимизъм при едни и за съмнения при други.
Близо 3 години по-късно големия ден наближаваше, очакванията и хайпа бяха огромни, като дори хора, които не са пипвали соулс игра през живота си, чакаха с нетърпение. Дали обаче FROM оправдаха тези очаквания - за играта на годината, на десетилетито, на века? Аз лично ще отговоря за себе си в следващите редове.
Света на играта
Нека да започнем със света на играта, понеже open world механиката е основната новост спрямо soulslike игрите, издавани до този момент.
Отвореният свят в Elden Ring и начинът по който той щеше да бъде реализиран, беше разцепил соулс феновете на 2 лагера. Едните яростно се противяха, бидейки болни фенове на досегашната формула, която изглеждаше перфектна за този жанр. Други пък очакваха с нетърпение това, което FROM ще ни предоставят този път. А според слуховете светът щеше да бъде наистина огромен. (тук правя уточнението, че не играя жанрове, които предполагат игри с отворен свят и съответно не мога да дам адекватна оценка спрямо други игри, така че просто ще уточня какво ми хареса и какво не в света на играта и начина, по който е реализиран)
За мен лично основен източник на удоволствие от Соулс игрите е изследването на нов свят, непознати места, незнание къде да търся врагове и предмети. (за това и играх играта напълно на сляпо) А при този необятен и отворен свят кефът определено беше още по-голям. Опитвах се да покрия всяка тревичка, всяко дръвче, за да не изпусна нещо важно. Скитах се с часове за да видя всичко възможно от всяка локация на която попадна. И това определено ми харесваше много.
Светът на Elden Ring е огромен и необятен
Светът в играта е реализиран така, че да можете почти от началото, без дори да убивате врагове, да се придвижите до голяма част от локациите, които той предлага. Това си има и плюсове, има си и минуси. Плюсовете са очевидните - ако нещо ви затруднява, просто продължавате в друга посока, а след това се връщате по-силни от преди и го премазвате. Минусите са очевидни също - много рано имате възможността да попаднете в зони, които са ви просто много над нивото, и съответно да мрете като мухи с по един удар. За мен това не е проблем, играта просто ни казва, че ни е рано за тази зона. А с изключително лесната и удобна система за fast travel в играта, можете да се връщате когато и където си искате. Но все пак четох доста негативни коментари по този въпрос. При отворения свят също така се губи тръпката да се промъквате бавно и славно през поредната тегава локация. Но това изглежда по този начин само в началото - в играта има доволно количество затворени локации като замъци, градове, подземия, гробници, катедрали и т.н. , които са си типични dark souls-ски локации, и които предлагат бавното и внимателно промъкване, ако не искате да станете на салата зад ъгъла. Така че и тук намирам нещата за чудесно балансирани.
В света на играта, освен основния сюжет, можете да правите купища други неща - от събиране на цветенца, през изпълняване на няколко милиона куеста от различни npc-та, та до решаване на разни дребни пъзелчета. Тук е и основната ми критика към света на играта, никак не ми хареса как са реализирани тези неща. Крафтинг системата практически те принуждава да фармиш цветенца, катерички и пеперудки, за да можеш да ползваш различните предмети, които тя предлага… за това и аз просто не ги ползвах. Пъзелчетата са повече досадни, отколкото забавни (както бяха примерно томбовете в Tomb Raider) , като например да намериш и да плеснеш няколко костенурки в близост до тайна врата, която трябва да се отвори. И какво се получава - ходиш 100 часа да видиш, че някаква костенурка … лети в небето. Естествено я намерих с гайд след ендгейма (преди това не си позволих да погледна и 1 клип или редче с информация ) , защото поне аз никога не бих се сетил да търся за костенурка летяща над дърветата, че да хвана да я целя с лък. Куестовете също са прекалено завъртяни и е почти невъзможно да се направят без да се погледне гайд. А лошото е, че има някои тайни локации в играта, чийто достигане минава през изпълняване на такива куестове. И не говорим за малки стаички с по един сандък, а за цели градове и местности. Т.е. играта може да се превърти абсолютно на сляпо, но ако искате да видите всичко в нея, няма как, трябва да се гледа в тубата. Аз лично чак след като достигнах до финалната битка в играта си позволих да гледам разни клипчета и гайдове и се оказа, че съм изпуснал едни 30% от света на играта. А се бях постарал да отворя наистина всичко.
Така че заради последните уточнения на “Свят на играта” няма как да дам 10/10 - да, страхотен е, красив, жив, богат, но има дребни детайли, които могат да ти поопънат нервите, за това по-скоро бих казал, че 9/10 приляга на тази графа.
Графика, пърформънс, бъгове
Аз съм човек, който никак, ама никак не се впечатлява от красива графика, и никак, ама никак не му липсва, когато такава няма.
За мен е достатъчно света на играта, арта да е красив по моите разбирания, а тук това го има на 100%. Определено това, което виждам ми харесва и понякога, като се вгледам в далечината - направо впечатлява. (хората сравняват с Demon’s Souls Remake, но забравят, че тя е около 50 пъти по-малка игра и освен това е правена за ново поколение конзола)
Лично по моите наблюдения играта се държи супер (на PS5) и за над 100 часа геймплей съм забелязал съвсем редки фреймдропове.
От бъговете съм срещал само и единствено този, в който се качваш на коня и той изчезва, а след още 10-15 секунди умираш. Случи ми се 3-4 пъти, но след първия се усетих да изляза от играта и да вляза наново. Да, не е турбо готино усещане, но 3-4 пъти за 100 часа се преживяват. А и би трябвало да е фикснато с последния пач. Друго лично аз не съм срещал.
Четох доста оплаквания за начина по който се държи играта (най-вече на PC) , но понеже при мен почти липсват такива, а настоящият текст е изразяване на изцяло лично мнение, в тази графа бих могъл спокойно да сложа 9/10.
Развитие на героя, арсенал
В Sekiro развитието на героя беше … странно за соулс игра, но на мен ми допадна това, че си изкарваш, а не си купуваш качването на нива. По този начин нямаше опцията да се нафармим яко и после да сваляме всичко с един удар.
Е, тук познатото развитие на героя се завръща с пълна сила и доста наподобява на това, което познаваме от Dark Souls игрите. Оценките са почти същите като в DSIII, като единствено някои от имената им са променени и оценката за стамина и товароносимост е обединена, огромен кеф за хеви юзърите. Направи ми впечатление обаче, че каповете на оценките са доста по-високи, което прави сглобяването на хибридни билдове доста по-трудно от преди. Например аз исках да правя магьосник с 2 катани, ама не стана - за да използвам напълно потенциала на катаните, ми трябваше bleed, т.е. висок arcane, обаче това означаваше да се лиша от intelligence точки, което пък от своя страна означаваше, че не мога да каствам хубавите сорсърита.
Играта с 2 катани ми донесе наистина огромно удоволствие
Оръжията и магиите са неизменна част от соулс игрите, а тук вероятно са повече от всякога. (все още не съм гледал из wikia-та колко точно са всичките оръжия, но изглеждат колосално много) Имаме всякакви възможности от ками до тежки огромни чукове, които биха могли да сгънат и камион на 2. А най-важното е, че в играта е добавен негово величество power stance (dual wielding). Държането на 2 оръжия от един тип в двете ръце ви позволява да правите комбота използвайки и двете, което лично за мен беше най-чаканото нещо в тази игра и продължавам да го правя с огромен кеф. Едва ли скоро ще направя чист caster, понеже меле комбата по този начин ми носи много по-голямо удоволствие.
Магиите са разделени на 2 типа - sorcery и incantations, като втория тип обединява досега познатите ни pyromancies и miracles. На мен лично това не ми се понрави, но така или иначе все още не ги използвам особено много, така че не ми е и бръкнало чак толкова в здравето. Но от клиповете, които се ширят из нета си личи, че има доста счупени билдове, особено градящи се около comet azur, за момента топ сорсърито в играта.
По традиция аз лично съм обърнал внимание на лъкове и арбалети колкото да си свалия нещо от по-високо, така че по тази част няма много какво да ви разкажа, дори да ми се иска.
Като помощници на билдовете се завръщат добрите стари пръстени … упс, тука като цяло гоним пръстен цяла игра, така че не - помощните предмети тук се наричат талисмани, но принципът им е абсолютно същия. Разликата е, че в началото започваме само с 1 слот и постепенно натрупваме останалите до 4. Което ми хареса, честно казано.
Колбите за хийлване и мана - незаменимия помощник в битките са практически непроменени от системата в която имахме в ДС3 с едно съвсем леко изключение - материалът, който ни добавя допълнителни колби (Golden Seed) започва да се изисква в по-големи количества. Така в един момент към края трябва да намерим цели 5 семена, за да си добавим още една скъпоценна колба към арсенала. Според мен идеята е, че като въпросните семена са повечко, това ни стимулира да обикаляме и повечко из света на играта, за да се сдобием с максималното количество. А то е точно 14 колби, които можем да разпределяме както ни е кеф между сини и червени - между HP и FP. Количеството, което колбите пълнят се повишава като намираме материал на име sacred tear, точно както е в DSIII с undead bone shard. Като въпросния материал се намира винаги в някаква църква или храм.
Имаме и един нов вид колба, която съчетава в себе си 2 различни умения, когато бъде изпита. Това ми хареса много на първо четене … но дотам. Според мен трябваше да можем да вдигаме бройката и тук поне до 3. А тя си е една от началото до края, което я прави не особено често използваема.
Трябва да споменем и Ashes of war - това са умения, които намираме из света на играта и практически променят weapon art-a на оръжието и му добавят различен тип скейлинг, което е адски готина екстра. С тази механика можеш да си играеш още с началните оръжия както си искаш и да ги променяш според стила и билда, който градиш. Имам обаче и сериозна забележка - понеже доджа като цяло е брутално нечовешки нръфтнат спрямо Bloodborne и Dark Souls III (или поне аз го усещам така) , има един ash of war, който се усеща изключително OP и поне аз за момента ползвам само и единствено него от момента, в който го взема. Става въпрос за Bloodhound’s step, който е нещо като ъпгрейтната версия на quickstep от DSIII. С него се чувствам в пъти по-мобилен, бърз, подвижен, и ми е в пъти по-лесно да избягвам противниковите атаки и да контраатакувам. Никой от останалите ashes of war не се доближи дори на 10% като полезност до този при моя личен опит в играта.
Bloodhound’s Step е толкова OP, че практически ме накара да забравя за другите Ashes of War
Имам сериозна забележка и към материалите, с които си ъпгрейдваме оръжията - тук обикновените оръжия могат да се ъпгрейдват чак до +25, а специалните - до +10.
Вярно е, че светът на играта е огромен и е нормално ъпгрейдите да са повече от преди, но камъните за обикновените ъпгрейди са изключително трудни за намиране и събиране, дори да обикаляте абсолютно навсякъде. Практически, ако не фармите изключително много, до края на играта можете да качите на максимален левел най-много 2 обикновени оръжия, което е крайно малко за мен. Това ви оставя без абсолютно никакво поле за експерименти. За сметка на това специалните оръжия изискват много по-малко ресурси за ъпгрейд, и в края на играта сме заринати с тях. В момента на втория ми сейв съм почти на края и имам материали за ъпгрейд на поне 5-6 специални оръжия. Стига се до парадокса, че като намеря оръжие, се моля да е специално, а не стандартно, защото е много по-лесно за ъпгрейд… а не защото е по-силно с нещо конкретно. А финансово, когато си осигурите опцията за купуване на материалите - ъпгрейд от 0 до 10 на специално оръжие е около 100000, а на обикновено до 25 - към 500000. Разликата просто е прекалено голяма в полза и няма никаква логика в нея. Така, че макар и комбат-а в играта да ми хареса супер много (най-вече поради факта, че скока вкарва доста разнообразие спрямо предните игри, а dual wielding-a ми е голяма краста), няма как да дам 10-ка на тази категория.
Прекалено OP jumping атаките, bloodhound step и прекалено бавното кастване на магиите пречат да бъде ползван целия потенциал от разнообразие, който играта предлага, а безобразно трудното събиране на материали за ъпгрейд на най-обикновените оръжия прави тази задача още по-трудна. Та въпреки, че размахването на две катани и скачането на игрите на лошковците ми носи огромен и нечовешки кеф, няма как да сложа повече от 8 тук. Просто намирам прекалено много дупки в голяма част от нещата, които можем да ползваме и съответно ги смятам за неизползваеми към този момент.
История
Аз съм човек, който:
не харесва фентъзи литература, не е чел нито Гейм ъф тронс нито нещо подобно, нито пък гледа и се интересува от филми/сериали от този тип
дреме му за историята в игрите и за това за какво аджеба се бори нашето типче точно около -273.15 градуса по Целзий, или по друг начин казано - абсолютната нула
играе игрите заради геймплея, механиките, оръжията, битките, билдовете, различните подходи, които играта ни предлага за справяне на враговете… И се нерви на досадните кътсцени и диалози, поради които се отлагат срещите с оставащите врази за изтребване. Например игри като Sekiro и Code Vein адски ме напрягаха не заради 3-4 часовите битки с някои от босовете, а заради купищата кътцени и диалог, които трябва да проведем за да ги изиграем. Bloodborne ми е перфектна в това отношение - към 4 реда текст в цялата игра и толкова. Ако искаш си изледвай лорето, ако искаш въобще може да не ти дреме коя е тая Лора и за какво се бори.
Та поради изредените причини оставям тази графа празна. Няма как да дам оценка на нещо, което абсолютно по никакъв начин не ме интересува и не би повлияло на оценката ми за играта. Знам, че на някои ще им се стори доста странно, но така аз гледам на игрите от този тип. А и тъкмо ще избегнем и неудобния момент със спойлерите към тези, които са решили да прочетат този особено “кратък” текст.
Раданката е пичага, Маления е пача… Слаб 2 по история за Ludnichar
Multiplayer
Понеже от години съм противник на политиката на Sony да ни таксува сериозно за онлайн игра, опитвайки се към това да ни пробута игри, чиято мода отдавна е минала, аз просто не им плащам за това. Честно казано ми е писнало всеки месец да чета по групите оплаквания от “безплатните игри” тоя месец, от хора, които продължават чинно да си плащат всеки месец. Лично моето мнение е, че най-добрият протест към една стока/услуга, от която не си доволен, е просто да спреш да плащаш за нея.
Но дори да оставим това на страна, аз съм соло играч, който държи да си убие всичко сам, не ползвам нито приятелски npc-та, нито spirit ashes, а какво остава да тръгна да търся помощ от други играчи.
Бих пробвал да помагам на други играчи по принцип, и доста съм го правил преди в ББ, но ако някой чак толкова държи да му убия даден бос, по-добре да ме пусне да го направя през share play (правил съм го вече няколко пъти) , отколкото да вляза в неговия свят с моя герой и той да продължи да си умира, докато аз гледам безпомощно отстрани.
PvP също не ме привлича особено, като се има предвид, че е едно постоянно дебнене, тичане в кръг и кълбета до припадък.
Така че оставям втора поредна графа без оценка и мнение. Слава Богу, че настоящият текст е напълно фенско ревю,а не си изкарвам хляба с това, че щях да погина от глад при тия големи пропуски.
Битки, врагове, босове
В тази графа определено имахме големи очаквания. Говореше се, че босовете ще са повече и по-интересни от всякога, а битките - най-разнообразните и интригуващи до този момент в соулс игра.
Ми да … ама не, за мен това е ахилесовата пета на играта, тука се обръща каруцата и никак, ама никак не ми харесва как FROM са се справили в това отношение.
Основна новост в играта, е че когато сме в отворените пространства, можем да провеждаме битките на кон. Звучи яко, ама е турбо скука. Единственото, което можем да правим е - яздим, наближаваме противника, удряме (не уцелваме най-често) , тичаме, маневрираме за да обърнем коня, повтаряме от начало. Да, доста от вразите нямат шанс срещу тая стратегия, ама аз лично не играя играта за се самоубия от скука, за това в много редки моменти се бия с който и да е от коня. Най-често дори за най-обикновените мобове, които са на 1 кръв слизам от коня за да си ги плесна качествено.
В Elden Ring наистина изобилства от мини босове, но пък голяма част от тях се повтарят … много…
Друга новост в играта е скока. В началото смятах, че това ще ни помага основно в изследването на света. Оказва се обаче, че скокът помага адски много в меле битките. Освен че е уникален за момента инструмент в скъсяването на дистанцията с враговете, jumping атаките правят значително повече демидж на враговете. И това определено позволява при една голяма част от противниците да експлойтваме именно тази част от геймплея, правейки битките доста еднообразни. Да, не съм забравил, че в предните “глави” описах атаките със скок като нещо, което носи голям кеф, и това е така определено, но пък правят играта доста еднообразна, защото просто в дадени моменти като знаеш колко демидж правят спрямо обикновените, няма как да избягаш от тях като най-подходящия експеримент за победа. Например един от първите незадължителни босове Crucible Knight ме измъчи доста първия път (още не бях свикнал да атакувам със скок), при втория ми сейв го попилях от първи опит с тая система.
Обикновените мобове в играта са разнообразни, наистина доста разнообразни. Може би се срещат с една идея по-често, отколкото в предните игри, но все пак тук светът е в пъти по-голям, така че нямам оплаквания по тази част - имаше доста нови и интересни врагове в играта и определено съм доволен от това, което видях.
Мини босовете са на всяка крачка, ама наистина на всяка. Вероятно са над 100 в играта, абсурдно е да им хванеш бройката, ако просто играеш, а не си записваш специално. И макар да се повтарят … ама наистина доста често (точно както беше в Секиро) , не е чак такава драма, защото не са никак малко типове. А е ясно, че ако трябваше да напълнят този огромен свят със над 100 абсолютно уникални боса, играта щеше да излезе към 2045та година… Някои от тях са доста подли и неприятни, особено ако ги срещнеш прекалено рано, но пък обикновено са в отворени местности и винаги можеш да се върнеш по-късно за тях. Като цяло тук лично аз нямам кой знае какви оплаквания, макар на моменти количеството да е за сметка на качеството.
Идваме до основната издънка на Фром. (лично в моите очи, не ангажирам никого да е съгласен с мнението ми) А именно - основните босове в играта.
По мое мнение Malenia определено е най-трудния бос в историята на Soulslike игрите
Още първите часове забелязах нещо, което мислех, че дразни само мен, но после нета се напълни с коментари по темата - масово лошковците в играта имат един вид “отложени/забавени удари”. Т.е. босът замахва, след това забавя/спира за момент и накрая нанася светкавичен удар. След хиляди часове, прекарани в соулс игри, мускулната памет дотолкова е свикнала да доджва при движение от противника, че постоянно се получава така, че противника замахва, ние доджваме, но удара се нанася чак след края на анимацията, която по принцип би трябвало да ни спасява от получаването му. Това вече сме го виждали при Dancer of the boreal Valley и Owl Father, но беше по-скоро изключение и екзотика, докато в Elden Ring е правило при практически всеки по-сериозен противник. За мен това е изключително подла механика, която лично на мен в доста случаи ми развали кефа от играта. И то не защото е вкарана, а защото безобразно много е прекалено с нея, за да може да се тролнат сериозно по-опитните играчи в жанра. Ако го имаше при 1-2-3 боса, щеше да е ок,даже супер. Но да го има постоянно, даже при някои врази да е при 90% от движенията им, просто е тъпо. Не, че не може да се свикне, напротив, даже като е постоянно по-лесно се свиква, обаче остава чувството, че ти казват - понеже се имаш за много сериозен и опитен играч, на ти една подла механика да ти поразбие самочувствието.
Като се изключи тази подлост, босовете изключително много приличат на тези от предишните игри на From. И в началото са по-скоро лесни до средно трудни битки. От един момент нататък обаче играта става почти невъзможна за соло играчите. При последните битки в играта персонажът ми с хардкапа на вигор (60) , най-тежката броня и талисман за физикъл защита ядеше постоянни 1-шотове. Минавал съм някои от най-тежките битки на FROM като Orphan of Kos, Laurence, Ludwig, Sister Friede, Darkeater Midir и Nameless King без да качвам level и дори в тях не съм ял толкова 1-шотвания, колкото от Maliketh, Hoarah LoauaoijfsdgoidfjgofdsigjasdX (кой ги измисля тия имена) , Ragadon, Mogh и Malenia. Като при това всеки от изброените (без Mogh, но той е препратката към DSII като кандидат за най-малоумни хитбоксове в историята на гейминга) е нереално бърз за стандартите на играта, даже сестра Фрида ще се почувства като някоя баба с артрит, ако се пусне в тия битки. За мен е абсурдно при един от възможно най-танк билдовете в играта да се получават толкова щети. И при Маления не издържах и реших да си направя експеримент - пуснах си заедно с мен Mimic Tear-a. Резултатът беше, че я свалихме за 59 секунди. (след това излязох от играта преди да се сейва, за да си я мъча пак соло)
Та ето го и прословутото easy mode, за което всички реваха с години на FROM. Проблемът е, че ако го окачествим по този начин, играта разполага с 2 режима - Easy и Very Very Hard. Което директно ме води до извода че в стремежа си да наложат новата механика с духчетата, FROM безобразно много са прекалили с трудността на последните босове. И лично за мен като заклет соло играч това не е ок. Не, че не ги минах всичките, не че няма да ги минавам отново и отново (при това вече доста по-лесно, като знам какво трябва да правя) , но просто оставам с усещането, че се опитват да ни тласнат точно в тая посока - да им ползваме тъпите духчета, признавайки си, че не можем сами.
Така че на тази графа аз лично повече от 7 не мога да сложа, и това е само защото някои от битките като тези с Maliketh, Radagon и Malenia наистина ми харесаха, макар да са направени прекомерно трудни. Ако бяха Дарк Соулс 3 босове, вече щях да кроя планове да ги минавам с базов левел и hitless, но тука едва ли ще имам нерви за такива изпълнения. Аааа, като споменах Radagon, той е една от най-яките битки (за мен) в историята на Фром, обаче след нея направо са се изакали отгоре с малоумното подобие на стъклен динозавър, което трябва да ни завърши играта. Така че да, 7 определено е абсолютния максимум, който мога да дам в тази графа, и то от чиста фенщина и уважение към Фром и Миязаки.
Трофеи
Не съм трофи хънтър, но ако някоя платина е постижима и не изисква 100 часа фармене и безумни действия в името на трофея, се старая да я взема. А и знам, че има хора, за които това е много важно, така че ще отделя няколко изречения и по тази тема.
Elden Ring определено има най-лесната платина от всички игри на FROM. И не само това, предметите и враговете, даващи трофеи са така разпределени, че търсейки ги да можем да открием и най-забутаните кътчета на огромния свят на играта. За мен това е изключително положително и бих дал пълна и 100%това десетка без да се замисля, ако … ех, Хидетака, ех, Миязаки, защо винаги трябва да има едно голямо дебело АКО…
Един от трите ендинга изисква да се спуснем в канализацията под столицата. Като от един момент нататък това спускане става чрез скачане по едни безобразно малки платформички и сандъчета, където всяка грешка е абсолютно фатална и след което спускане слизането към Flamelurker ще ви се стори като разходка в парка.
Умрях вероятно над 20 пъти от това спускане и съм псувал повече, отколкото през 4те часа, през които Malenia ме 1-шотваше, защото за мен лично това е абсолютно малоумен начин да докараш трудност в една игра. И си обещах, че когато реша да давам оценка на играта, ще смъкна 1 единица само заради това.
Но понеже бях прекалено изнервен от ситуацията и освен това не съм трофи хънтър, а това спускане далеч не е задължително, ще направя компромис със себе си към собствената си оценка (о, колко съм благороден) , и ще отнема единицата само тук, в тази графа и съответно ще дам едно 9/10 вместо 10/10.
Заключение
В заключение мога да кажа, че Elden Ring определено е игра, към която много малко хора, които решат да я пробват, ще останат безразлични. Богатството на света те кара да искаш да го изследваш още и още, макар да има лошковци, които се опитват много старателно да те откажат. Въпреки това, за пръв път имайки easy mode в игра на FROM (както казахме, за мен spirit ashes са точно това) смятам, че доста повече хора ще успеят да я завършат и като цяло да се потопят в света ѝ, а защо не и да станат фенове на Фром като цяло.
Имаме нови механики, имаме много оръжия, имаме много магии, имаме страшно много мегдан за обикаляне и преиграване. И макар че определено аз лично имам доста от какво да се оплача, играта ме кара да искам да играя още и още и още. И дори след над 100 часа, постоянно мисля за нея и искам да я играя. (тук е момента да благодаря на половинката ми, че ме търпи, макар че тя едва ли някога би прочела тоя текст, за да го види)
В това отношение FROM определено са си свършили работата поне при мен - зарибявката е огромна и не виждам как скоро ще отмине.
Ако съм броил правилно, по-горе съм дал оценки по десетобалната по 5 направления със средно аритметично 8.4/10.
Ако трябва да бъда обективен обаче, бих казал, че играта заслужава по-малко .
За мен босовете са най-важната част от соулс експириънса, а именно там FROM са се издънили много сериозно в моите очи, така че една оценка от 8/10 би трябвало да е максимума, който мога да дам.
Да, средната оценка на всичко останало в играта може да е близо до 9, но за босове и битки с много зор клоня към 7, и то само от фенщина, така че определно бих казал, че максимално 8 е оценката, която играта заслужава.
За абсолютен финал искам да благодаря на Slavi Belmont и Bandai Namco, които ми предоставиха копие от играта. Не, че нямаше да си я купя от ден 1, това е игра, за която барабар с всичките ѝ недостатъци бих дал и двойно повече пари, но вниманието към скромната ми личност ми донесе едно много приятно чувство и ми показа, че всички клипове, видеа и текстове, които се занимавам да правя на тема Soulslike игри, са забелязани и оценени от някого.
Автор: Тодор Чоевски (Ludnichar’s Dark Soul)
П.П. В този плейлист можете да намерите голяма част от бос битките, които проведох в играта, а след тях са наредени и 14те лайвстрийма, проследяващи всеки един момент от началото до превъртането ѝ: https://www.youtube.com/playlist?list=PLEVcKVpt1bIeWwqtUwlEOmjDs5AC-9Cab
Ревютата на GAME.bg и приятели вече пристигат по-бързо през новото ни мобилно приложение, което може да свалите от телефона си ТУК.
