След платината: Ghost of Tsushima 9/10

След всяка нова платина е време за за ревю. Наскоро приключих двата ексклузива на Сони за 2020 г. И мога спокойно да кажа, че това е едно от най-трудните ревюта който ще напиша. Много е кофти да си изкарал две заглавия чакани с години и да се чудиш от къде и как дазапочнеш. В главата ти е хаус буквално. И все още не знам какво да напиша за TLOU 2 но пък там има доста за казване.

Няма как да отрека, че Ghost-а е едно от заглавията за който се готвех с най-голямо нетърпение. Спокойно можем да кажем, че това е най-доброто заглавие на SP (Sucker Punch). Ако трябва да съм честен, не очаквах нещо подобно от тях. И понеже пак казвам много ми е трудно да пиша за него ще го разделя в стандартните категории. И ще бъда една идея по-сух в писането си.


Графика 10/10

Няма как да не започнем с най-очеизвадното за играта а именно графиката. Вентилатора на конзолата ми категорично я оцени доста високо даже на моменти бях леко притеснен за оборотите на които работи. И интересно, но факт макар и графиката да е супер тежка играта зарежда невероятно бързо.

Света на Цушима е невероятен и необятен. Още от самото начало ви става ясно, че са наляти адски много време и труд в изграждането му. Още от първият опънинг си задавате въпроса: Как по дяволте са успели да изцедят толкова много от тоя стар хардуер. С прости думи това е най-добре изграденият графично опън уърлд виждан до сега за плейстейшън и това е без да преувеличавам. Единствено в Shadow of the colossus remaster съм оставал така впечетлен от визията на света. Всяко дърво, всяко листо, всяко поле, гора всичко e живо и цветно. Палитрата от цветове и пейзажите буквално е способна да загуби 50% от времето ви в играта. Да не казвам, че поне 3 пъти влизах да гледам колко пари са билетите до Япония. Доста често ви се иска наистина да сте там и да усетите аромата на дърветата и цветята. Признавам си честно имало е моменти в които просто си седя и си гледам някакъв пейзаж и забравям, че съм тръгнал на някаква мисия. А е имало и моменти в които не ми е трябвало нищо друго освен да гледам. Фото мода е много добър и ви дава отличната възможност да се насладите на всеки ъгъл до край.


Музика 10/10

Категорично музиката в играта ще ви накара да се потопите в нея. Епична и подбрана много внимателно за всяка сцена, категорично един от силните саундтраци за тази година. Със сигурност ако FROM бяха използвали нещо дори на половина толкова добро в Секиро, нямаше да се ядосвам толкова на умиранията. Като цяло музиката допълва великолепно визията на играта. Наистина се чувствате яко във филма даже имам моменти в които спирате за да слушате музика и да зяпате дървета. Пак за тия череши говоря, но пък ти става едно такова особено романтично да ги гледаш. Дори баДката в мен се разтапя в правилният момент или според зависи от филтъра във фотомода.

Геймплей 8/10

Реално тук идва оценката която трябва да даде най-много тежест. За мен лично втората Най- тежка оценка след историята. За къстъмизация и брони и цветове ня а да говоря. Играта е доста гъвкава в това отношение, но според мен това не е водещ фактор. Безпристрастното ми мнение е: Tsushima не е нищо повече от Assasins creed. Просто е по-добрия, по-правилният Assasins creed. Ubisoft могат да си водят бележки как се правят нещата. Вземете един Одисей и добавете всичко което ви е липсвало вътре и ще получите именно това. Бойната система в началото е доста трудно да бъде оценена но с времето, особено на висока трудност започвате да я усещате. Имате възможност за доста лесна стелт механика и множество нинджа инструменти, които ще ви помагат в напредването през вражеските кампове. Дефакто като изключим бойните стойки които не са нищо което да не сме виждали в Ниох, парирането което го има от както свят светува и стелта които основна механика на куп заглавия единственото ново и революционно е STANDOFF. Стендоф е момента в който предизвиквате опонент на мач който се решава само от един удар. Доста лека и доста забавна механика, но реално единственото иновативно в играта. Ако трябва да съм честен, щях да съм По-голям фен ако имаше по-малък брой противници но за сметка на това доста по-качествени битки. Има моменти в които като ви нападнат 7-8 монголеца и повече приличате на търкалящ се по земята самурай, вместо на опасен убиващ всичко с един удар войн. Определено битките не са силната страна на това заглавие, но можем да ги преглътнем ако не сме много амбициозни откъм трудност. Пък и длъжен съм да си призная след игри като Ниох и Секиро летвата в това отношение е доста висока.

Мисиите и странични мисии: Най- очарован съм от факта, че от общо около 70 мисии в нито една от тях не се усети повтаряемост. Всеки сайд куест е различен и няма копи пейст. Това определено дава усещането за разнообразие и я няма онази излишност от допълнен геймплей за да е доволен потребителя. Не казвам, че всяка една от тях си струва (около 10-на са ужасно тъпи), но определено е повече от добре в това отношение. Съвета ми към всички които са започнали на нормална трудност е когато дойде момента за дуелите: сменете на хард. Дуелите са онези моменти в играта където имате 1в1 битки тип бос. Доста кратки но доста приятни битки са това. Като цяло за геймплей мога да кажа, че играта става. Не е нещо революционно но е доста повече от сносно. Считам че си е заслужил оценка нката от осем. А и отсъствието на микро транзакции за скинчета и качване на левели си е похвално. Както казах UBI да си водят бележки по тази игра преди да са изакали Валхалата.

Историята 8/10

Както казах, завърших гръб до гръб TLOU2 и Ghost of tsushima и ми е много трудно да пиша за което и да е от двете. Не знам на кое се дължи точно. Може би след игри като TLOU2, FF7 Remake и Persona 5 Royal за тази година съм си вдигнал жестоко много критерия. Или може да съм се извратил и да очаквам някакви прояви на нечовешко насилие и прочие, но определено историята на играта с една дума е "СТАВА". Не е от онези истории които нямаш търпение да завършиш, но не е и от онези истории които са ти досадни да научиш (примерно Алексиос от Одисей). Това беше доста разочароващо за мен, но като цяло нямах и високи очаквания. От SP са успели по невероятен начин да пресъздадат последиците от войната. Успявате почти на 100% да вникнете в идеята, какво е да си войн и какво е кодекса на честта. Какво е да нарушите принципите си в името на това да спасиш човешки живот. Да се отречете от семейство и блясък в името на народа. Определено в много моменти историята е доста силна, но като цяло не е най-невероятната история която сме чели. Пак казвам наредена до TLOU2, определено не успява да ви завърти съзнанието нито да го излекува от щетите нанесени от Аби и Ели. Аз лично бих казал, че това е една доста праволинейна и приятна история, която няма да ви натоварва с брутални плот туистове и ще ви остави сравнително спокойни да се насладите на света на Цушима. Може и от това да имахме нужда наистина, защото на моменти аз самият си задавам въпроса: Абе не започнаха ли да стават малко извратени тези сценарии. Пък и говорим за Самурай и хора на честта. Не можем да очакваме някаква супер гъвкавост в решенията на хора възпитавани десетилетия в едно и също.

Персонажи: очарователното тук е, че страничните мисии са обвързани в по-голямата си част със персонажите в играта (помагате им и научавате за тях повече). Чисто приятелски съвет ви давам, изиграйте всяка една странична мисия обвързана с тях преди да завършите главната линия. Абсолютно сигурен съм, че това ще ви помогне да се потопите в сценарият много повече. Аз направих обратното и усетих къде ми е била грешката. Именно заради тази си грешка слагам оценка 8 вместо 7, защото чак след като научих за миналото на персонажите, разбрах някой неща които се случват в главният сценарии. И така да е за мен историята пак не е нещо кой знае колко впечетляващо а аз си търся онази тежка драма в която искам да ме е яд на главният антагонист, че изобщо съществува или пък искам както в Death Stranding, да стана на крака в 5:30 сутринта и да ръкопляскам, защото ме е държала буден до последно преди да тръгна на работа. Но това си е моята преценка не желая да я натрисам на никой. Истината е, че макар и малко посредствен света на Цушима ще ви накара да залепнете и да играете поради една или друга причина.


325 преглеждания

©2020 by GAME.bg