Final Fantasy 7 - незабравимо изживяване с 23 години закъснение

Минаха повече 5-6 години от момента, когато за първи път се потопих в света на Final Fantasy игрите. Като геймър и до днес не мога да започна от средата на някоя поредица, така че и тогава стартирах от първата FF игра и така до шестата (включително). И спрях точно преди най-популярната част от франчайза. Защо? Защото по това време вече се говореше за излизането на Remake, та реших да го изчакам.

Превъртаме 5 години очакване и ето, че вече изиграх римейка на FF7.

Няма да е лъжа, ако кажа, че се превърна в една от любимите ми игри. Вече приключил с новата версия реших, че е редно да се върна и изиграя оригинала, за да се запозная с остатъка от историята, който не беше включен в Final Fantasy 7 Remake.

След 45+ часа игра вече знам от първо лице промените, за които мрънкаха част от хората и тези, за които друга част бяха развълнувани. Истината е, че дори сега не виждам проблем с разликите в новата версия. Дори напротив - сега съм още по-развълнуван от бъдещето на FF7!

Предполагам много от вас са запознати с играта предвид "възрастта" й, та няма да навлизам в подробности за развоя на историята.

За тези, които все пак не са запознати ще кажа, че е достатъчно да знаете че играта има уникална история и съм впечатлен от качеството на анимацията предвид това, че е правена преди 23 години. Не се съмнявам, че е била връх на тогавашните технологични възможности. Забавлява ме идеята, че по това време моето шест годишно "аз" още не е знаело какво е 8-битова игра, а хората са имали възможност да се потопят в това ново за времето си съчетание между pre-rended background и 3D модели на герои, които да управлявате в този новосъздаден свят с безброй възможности за интеракция. Нещо ми подсказва, че едва ли щях да мога да го оценя на тази крехка възраст. За разлика от тогава - сега съм изумен от пътя, който гейминът е извървял за толкова кратко време.

Това, което ми направи впечатление в порта на играта за PS4 е как Square Enix са съобразили, че в сравнение с '97 година сега е много по-трудно да се задържи вниманието на геймърите за дълъг период от време. Съответно са добавили три напълно легални "чийта", които да ползвате по ваше собствено усмотрение.

Първият е за тройно забързване на скоростта в играта. Вторият е за спиране на случайните сблъсъци с противници. Последният е т.нар "God Mode", който при всеки ход ви пълни кръвта, маната и limit breaker баровете на макс. Това не ви гарантира безпроблемна игра, защото много противници могат да ви убият с един удар преди да се възстановите.

Аз лично изиграх първите 5-7 часа без никакви чийтове, защото исках да направя сравнение между FF Remake и FF7 Original. Излизайки от Midgar частта в непознати за мен терени започнах да ползвам този за забързано движение при всяка възможност, защото обикалянето е много. Ограничих "god mode" само за финалното фармене на 99 mil gil и 99 level, защото не ми се губеха десетки часове в еднообразено фармене. Чийтът за спирането на случайни сбъсъци вклчвах при backtracking тъй като битките с ниско ниво противници са безсмислени когато си overleveled. Ако все пак решите, че само искате да изиграете играта за историята - с всички тези чийтове може да я минете навярно за 20-25 часа.

Друго, което много ме впечатли са босовете в играта.

Final Fantasy поредицата като че ли винаги е на ниво с епичните пропорции на битките за спасяване на света. Вярно е, че както в повечето JRPG-та и тук може да изфармите максималното ниво много лесно и да сте машини в обикновените битки от много рано. Но финалните бос битки изискват голяма доза стратегия, а не само максимални нива на героите. Последните два странични боса (които не ви трябват за превъртане историята) са толкова сериозни, че без предварителна подготовка може да си висите с часове, ако не с дни на тях. Бях си обещал да ги победя без гореспоменатите чийтове. Като резултат първият (Emerald Weapon) ме гаври 2 часа при все, че му знаех "цаката". Вторият (Ruby Weapon) падна само защото знаех как да му блокирам едната атака преди самата битка. Нещо, за което трябва да сте яли доста бой, за да "разгадаете" или да извадите късмет с това кои двама от партито ви ще бъдат изхвърлени от битката.

Не е изненада, че не всичко ми хареса в оригинала на FF7.

Едно от нещата, които не ми допаднаха е заплетеният път за прогрес през историята. Излизайки от Midgar, където се развиват първите няколко часа от историята, пред вас се разкрива картата на Final Fantasy 7 света. От тук натам прогресът вече не е линеен и интуитивен. Вместо това получавате насоки в кратък диалог с герои или NPC-та. Често насоките са само име на град, който не знаете къде се намира и как се стига до там. Навярно друго NPC в друг град ви е казал за "превозно средство" или специален проход, който тогава не сте можели да отключите и сте забравили вече, а сега се оказва ключът към прогреса ви. Играта е безкомпромисна в това отношение и често пътувате от единия до другия край на картата и обратно без ни най-малка представа с каква цел.

Шапка свалям на всички, които са я завършили по времето, когато е нямало гайдове. Говорих с хора, които са я играли при излизането й и те потвърдиха предположението ми, че без възможност да им бъде подсказан пътя, са седяли със седмици и месеци без видим прогрес. В днешно време просто питаме чичо Google и продължаваме. Не твърдя, че е невъзможно да се завърши без насоки. Но ако се върнем към по-горната точка за задържането на вниманието в днешно време - колко ли са геймърите готови да се потопят до такава степен и да разкрият тайните на играта на 100% без помощ? Не се гордея с това, че неведнъж се допитвах до интернет за насоки. За съжаление не съм готов да инвестирам още безброй часове игрално време в една игра. В резултат не изпитвам това чувство на победа, което знам, че ме очакваше при завоюването на платината без walkthrough.

Друго, което не харесах е движението из градовете и други предварително зададени локации. Навсякъде има стълби, дупки, въжета и други подобни, които трябва да ползвате, но са трудно забележими, защото сливат с всичко останало. Разбирам, че това е поради лимита на технологията, с която е изградена играта, но въпреки това всеки път ми изтичаха очите в търсенето им. Дори да ги намерите е често мъчение да ги ползвате, защото вместо това Клауд просто ги обикаля, докато играта реши да отчете командата за интеракция. Както казах не е неочаквано, но ми правеше често лошо впечатление.

За да завърша с нещо положително ще ви споделя, че музиката е страхотна! Перфектно пасва на темата на играта. Всяка сцена има собствен score, всеки герой има собствена тема, всеки град или друга локация оживява с различна мелодия. Ако има един минус - това ще е, че излизайки от някой град винаги стартира open world мелодията отначало вместо да я продължи от преди влизането в града. Та доста често ще слушате един и същи тон. Това се компенсира с уникалните мелодии по време на всичко останало, та не е трудно да се преглътне.

Отново - огромно евала на всички, които са я обикаляли без напътствия!

За тези, които са изиграли римейка, но не са играли оригинала - струва си да й дадете шанс, защото историята е наистина много силна. Превъзмогнете ли личащите й годинки е изживяване от-до!

Нямам търпение за следващата част на Final Fantasy 7 Remake! Надявам се да уважат историята и дори да променят края - да имаме възможност да видим пресъздадени много от събитията от оригинала, които е обосновават като една от най-известните и добри игри правени някога.

Не мога да говоря за оценки предвид колко остаряла е сравнене с игрите, които играем сега, но ако си представя, че сме 1997 година навярно бих казал нещо от рода на:

Графика: 10/10

Геймплей: 8/10

История: 9/10

54 преглеждания

©2020 by GAME.bg