Final Fantasy 7 Remake review


FINAL FANTASY 7 REMAKE


Графика 9/10

Геймплей 10/10

Саундтрак 10/10 Историята

Ще бъда честен с всички вас: Когато говорим за FF7, не говорим за изиграване а за изживяване. И да това са едни добре похарчени 139 лв. за преордър, струваха си всяка една стотинка. Далеч от това да правя кратко резюме на събитията във ФФ7 ще ви споделя впечатленията си така: Това приятели е УНИКАЛНА игра. От самото начало до самият край тя събира и култивира напрежение, не спира да ви изненадва и буди емоциѝ. Дава ви парче по парче и ви кара да искате да изиграете чаптърите един след друг, без прекъсване. Историята не спира да се променя като в даден момент ви дава шанса да видите всеки един от персонажите по отделно. Да опознаете малко или много неговата личност. Едно завладяващо приключение което не желая да ви спойлвам.



Героите


Всеки един от главните герой е изграден като истински самостоятелен и уникален персонаж. Накратко говорим за наистина изградени личности. Може да се каже, че някой са леко стереотипни (примерно Барет), но въпреки това до края на играта ще обичате всички и няма да искате да се разделите с нито един. Героите ще ви накарат да се влюбите в тях и да усещаш емоциите им. Нещо което трудно се среща в повечето модерни заглавия. Всеки един персонаж си има някаква запазена реплика или тъпизъм който ще ви накара да го приемете по уникален начин. Един съвет от мен: в чаптър 16 изберете да се качите по стълбите а не по асансьора. Диалога на който ще станете свидетели ще ви разсмее от сърце. Музика

Това може би е най-важното нещо в едно съвременно заглавие. Музиката не само дава приятен фон, във ФФ7 музиката ви предлага емоционално изживяване. Тя ви прави съпричастни с приключението, кара ви да усетите интензитета и напрежението. Музиката ви кара да се потопите изцяло в обстановката. Няма момент в играта дори и менютата в които по някакъв начин музиката да ви напрегне или да ви писне. Няма го момента на досадност който се получава в някой по-стари заглавия. Щастлив съм, че притежавам саундтрака. Ако се свири в концертна зала с удоволствие бих я слушал, макар и да знам че някой от композициите няма как да бъдат изпълнени от оркестър. За музиката на играта по ниска оценка от 10 няма как да дам.



Геймплей


Определено мога да кажа, че се свиква лесно след първите 2-3 часа игра,. Камерата по време на играта и битките е добра и имате видимост над почти всичко. Менютата са приятни и лесно се схващат. Аз лично съм от хората на екшъна и четенето на дескрипции в менюто винаги ме е дразнело. Не е както в повечето типчни японщини които съм играл. В God Eater 3 още ми става лошо като се сетя за менюто. Историята е доста праволинейна и трудно ще загубите време във лутане по изпълняване на куестовете или чудене какво да правите в тази зона. Малката каерта и като цяло картата ще ви помагат да се ориентирате доста лесно и добре в различните нива. Тоест имаме едни стегнати 25-30 часа игра и история без излишно време в ходене на ляво на дясно и лутане и главоблъскане. Това за мен е което очаквам от една игра- Екшън без излишни обиколки. Има постоянна динамика което те кара да не усещаш как минава времето и колко бързо прехвърляш мисиите. Има добро разнообразие на механики, макар и на моменти да се усеща отсъствието на стелт, но това ще ви се стори необходимо само на хард. Има леки пъзелчета който ви карат да впрегнете съзнанието си и да мислите малко от малко.

Сайдкуестовете:


Доста скучни, но пък дават доста добри награди. Никога не съм намирал смисъл в куестове от типа на: Загубих си котката помогни ми да я намеря. Но това си беше типично и за ФФ Gameboy сериите (поне тези които съм играл). Не мога да кажа, че всички сайдкуестове са скучни, но повечето не оставят особено дълбок спомен в мен. Съвета ми към вас е да ги изпълнявате, защото някой от тях дават награди които определено ще ви помогнат в по-нататъшният прогрес в играта. Примерно куестлинията на Чадли, макар и не задължителна дава най-добрите материи в играта.

БОСОВЕТЕ


Като новопристигнал в света на FF7, събрах доста ядове на старта. Някой от вас може да са гледали стрийма други не, но след 5-тото умиране на първият бос бях принуден да се адаптирам към бойната система. Честно си казвам не бях умирал толкова позорно от първият бос в Блъдборн. Това не е защото битките са трудни а защото трябва да свикнете да прилагате конкретна стратегия спрямо боса. Всеки един от босовете си има някаква слабост. Трябва да опитвате най-различни стратегии, защото универсален БИЛД няма. Научавате се да бъдете адаптивни. Когато свикнете с бос битките ще дойде и момента в който ще искате още и още. Спокойно има един даден момент в чаптър седемнадесет когато, ще отворите Комбат симулатора там ще имате шанса да се пробвате с най-трудните битки в ФФ7 (за съжаление само на 17-ти чаптър и само на HARD). Всъщност повечето от вас няма да си дадат сметка колко не са наясно с това, какво правят, докато не сблъскат с THE HELL HOUSE в колизеума. Това може да се каже, че е първата сериозна битка на която ще трябва да отделите внимание.

Къщата е един от абсурдните, но доста добри в даването на уроци босове. Там може да се каже, че е най-несправедливата битка в която ви очаква, но и най-сладката победа. Дерзайте битките си струват. Естествено препоръчително е да играете на нормална трудност за да усетите истинският вкус на победата. Хард се отключва след едно превъртане на която и да е от другите трудности.

НЕКА ДА ВИ ИЗДАМ ЕДНА ТАЙНА: ИСТИНСКАТА ИГРА ЗАПОЧВА НА ХАРД СЛЕД ПЪРВОТО ПРЕВЪРТАНЕ. Точно така ако искате да усетите наистина предизвикателството на ФФ7, позволете си едно превъртане на хард. Тогава ще разберете колко много неща може да научите за тази игра и колко сте изпуснали по пътя си. На HARD нямате право да ползвате колби и всякакви помощни средства и почивките по пейките и спането връщат само HP. Тоест основното предизвикателство е MP мениджмънта.

Графиката

Ето тук съм малко сърдит, но не достатъчно. Няколко от NPC-тата в сайд куестовете (да не казвам всички), са просто покъртително недоизпипани. Ако не сте много претенциозни, няма да му обърнете особенно внимание, но мен лично това малко ме напрегна.


В основната история графични забележки няма как да намеря. Няма да усетите или видите нещо в главната история което да ви разочарова графично вярвайте ми. Но можеха да си дадат малко време за да оправят NPC-тата в страничните мисии. Иначе света е изграден с уникална графика много детайли и страхотен фон. Една от малкото игри която ме е карала да спра на някоя висока точка и да оглеждам навсякъде да правя Screenshot after screenshot. Има места където като погледнете от високо и си мислите: БОЖЕ МОЙ КЪДЕ СЪМ СЕ КАЧИЛ. Наистина графично е пипната много добре (като изключим NPC-тата в страничните мисии и може би малко забележки на моменти) Като цяло съвета ми към всички е единствено и само един: Не пропускайте да изиграете най-чаканият римейк на 2020. Изживяването си заслужава чакането. И вярвайте ми ако сте като мен и нямате какво да правите по време на карантината, това са едно добри 80 часа до платината.Честно си казвам след Death stranding нищо не ме е карало да се чувствам така захласнат. Точно както малко дете отворило огромен буркан с ягодово сладко и спирам след само още една лъжичка. Сега много хора ще кажат, че Страндинг беше боза, но тези които ме разбират, ще са наясно с това какъв страхотен сценарии ги очаква. И сега срам не срам си го казвам, благодаря на карантината, защото официално регистрирах 80 игрови часа за 7 дена. Хайде представете си как съм се забъркал.

164 преглеждания2 коментари

©2020 by GAME.bg