Hollow Knight е разработена и публикувана от Team Cherry.
Напоследък игрите започват все повече да си приличат една на друга. Това в някои случаи може да се счита за плюс, но обективно погледнато няма да доведе до нищо добро. Оригиналността се оценява от всички. Точно с това качество, както и с много други, блесна Hollow Knight. Не съм единствен, който може да определи тази игра като шедьовър. Като играете Hollow Knight си проличава как малък екип от трима човека могат да направят нещо, което заслужава много повече хвалби от повечето AAA заглавия. Има проста причина за това явление - желание да се полира и представи един проект, повече от целта да се изкарат пари от него.
Като малки всички сме се учили да караме колело, нали? За да се научим сме ползвали помощни колела, с цел да се предотвратят падания, контузии и т.н. Много игри практикуват същия метод, за да бъдат достъпни за всички. Е, Hollow Knight не е от тези игри. Бих определил Hollow Knight като 2D Souls Like Metroidvania Action Platformer. Ако някой не е наясно какво е Souls-Like, нека ползва Google.
Играта изглежда достатъчно семпла още от началото - имате бутони за посоки на вървене, бутон за скок, и един за атака. Лесно, нали? Да, ама не! Не случайно споменах помощните колела, без които се пада и стига до контузии. В Hollow Knight ще “падате” често, особено в началото. Въпросът е да имате волята да се изправите и да продължите. Ако правите това достатъчно пъти, играта започва малко по малко да ви възнаграждава, докато не съберете всички ъпгрейди и минете всички босове.
Заровени дълбоко под земя пълна с различни буболечки, ще усещатe всяко изиграване на Hollow Knight различно от предишното. Тук искам да отбележа, че имам играта за 3 платформи - Playstation 4, Steam и Nintendo Switch. Не, че е нужно. Просто смятам, че разработчиците заслужават всяка стотинка, която може да се отдели за това полирано изящество. Играл съм Hollow Knight общо 3 пъти, като последния беше за Platinum Trophy на Playstation 4.
В началото на първия ми playthrough (Nintendo Switch) ми беше доста трудно, признавам си. В играта няма никакви tutorial-и, нито пък компас, който да те насочи къде точно трябва да отидеш. Няма и мисии, свързани с историята. Реално няма грешен или правилен път, по който можеш да тръгнеш. Team Cherry не ги интересува на къде отиваш или как си стигнал до там, нито пък колко от историята на Hollow Knight искаш да разкриеш. Лично аз препоръчвам да е цялата, защото е нещо, което ще запомните като страхотно изживяване.
Цялата тази липса на ориентация може да бъде доста фрапираща отначало. Дори и за опитен геймър като мен, който е изиграл безброй нинтендо игри като дете и е свикнал да проверява всяко ъгълче във всяка стая — множеството пътеки, по които Hollow Knight ми позволява да мина, знаейки че няма как всяка да е правилната, ме натовариха до известна степен. Докато се скитах в ранните часове на това приключение, постоянно мислех как пропускам важни неща от историята или сувенири, които трябва да събирам. Това ме караше да се лутам, понякога безцелно, и да минавам едни и същи места по няколко пъти, само и само да знам, че не съм пропуснал нещо. След време обаче осъзнах, че играта ми дава шанс да посетя всяка локация, когато си поискам. В един момент просто влязох в ритъм, след което Hollow Knight започна да става все по-завладяваща не само откъм история, а и откъм геймплей (за него малко по-късно).
Hollow Knight представя с лекота един свят, обвит от трагедия и скрит в подземно царство. Много е лесно да се заблудите от минималистичния, но убийствено красив дизайн на играта. Въпреки че е рисувана на ръка и са ползвани доста студени и мрачни цветове, придружени със перфектна музика за още по-голям принос към атмосферата, рисунките са направени да изглеждат игриви и приветливи. Точно от там идва този прелестен контраст — играта може да изглежда сладникава, но историята е дълбока и мрачна, а геймплеят понякога е безпощаден.
Hollow Knight идва заедно с 4 DLC-та, които обогатяват още повече изживяването. Едно от любимите ми допълнения е The Pantheon of Hallownest, където трябва да се победят цели 42 боса (царе, както обичахме да ги наричаме като деца) от играта един след друг. За хората, които мислят да изпитат удоволствието Hollow Knight чрез Nintendo Switch — препоръчвам да използвате Pro Controller. Ако все още нямате такъв — какво чакате?! Влизайте в Ozone.bg и поръчвайте, струва си!
Тук по принцип би било идеалният момент да говоря малко относно историята на играта, НО… Hollow Knight не предоставя историята си по традиционния начин. Не ме разбирайте погрешно, има си история, при това много интересна, просто е разказана чрез диалози, описания на предмети, и т.н. Естествено, има и хора, които са се задълбочили и са направили всичко възможно да разяснят колкото се може повече. Да, ако искате да знаете повече — естествено, че мястото е YouTube.
Не критикувам играта за метода на разкриване на историята, даже напротив — смятам че това допринася към оригиналността й. Идеята тук е да разкривате любопитните факти за Hallownest чрез пътуване до всички кътчета на този перфектно изобразен свят, пълен с тайни и премеждия.
Има хора, които не харесват стоическите страдания на мълчалив герой, но аз определено не съм от този тип. Безименният рицар, който управлявате, обикаля кралството с песъчлива, тиха решителност, докато пробива вълните от врагове по пътя си. Чрез традиционното изследване на подземното царство ще отключите десетки взаимосвързани области, всяка със свои собствени препятствия, врагове, и понякога битки с босове (не са никак малко на брой), които трябва да превъзмогнете. Струва си да бъдеш и добър слушател. Повторните посещения на макар и сравнително малкия брой приятели и фауната, през които минавате по време на пътуванията си, ще разкрият допълнителни подробности, които да ви помогнат да поставите малко мед в иначе празния буркан на цялостната история.
Битките са достатъчно прости, но никак не лесни. Въоръжени сте с пирон, който служи за меч и може да бъде подобрен и подсилен от множество чармове и магия. Вашите битки стават все по-усъвършенствани, докато напредвате през отделните области на Hallownest.
Възстановяването ви след битка идва чрез кратка почивка на някоя от украсените пейки (служещи и за checkpoints), поръсени по цялото царство.
Другият метод е чрез консумация на душите, които събирате. Те се вливат в сфера, която се пълни като нестабилна чаша мляко и се намира в горния ляв ъгъл на вашия екран. Това е, което дава на Hollow Knight своя "Souls-like" псевдоним. Макар че първоначално си е много просто и лесно, ще ви се струва все по-неудобно да си възстановявате жизнените точки, особено в битка с бос. На босовете рядко им отнема много време да ви върнат на последната пейка, особено ако не ги уважите с нужното внимание. Грешките в Hollow Knight рядко се прощават, и смъртта не изтрива само душите ви, но и всяка стотинка Гео (валутата в играта), което сте спечелили с пот на челото. Можете да си върнете богатството след като се върнете при собствения си призрак и го победите в битка. Внимавайте обаче да не умрете по пътя, защото новия призрак ще замести стария, заедно с Гео-то, което имате в момента (тоест само събраното след последната смърт).
Възстановяването на жизнените ви точки не е единственият начин да се използват събраните от вас души (мана). По-късно се отключват специални способности, които могат да бъдат използвани за помощ при битка. Няма да говоря за огромната дилема — да ползвам ли от ценното млекце в горния ляв ъгъл за магии, или да го пазя в случай че съм на път да умра в даден момент? Моят съвет е да се ползва офанзивно при битки с босове, защото там така или иначе рядко има прозорец за heal.
Тайните са навсякъде из Hallownest — висящи зад тайни врати, скрити входове, разрушими подове. С указателни табели тук-там, изкушението за изследване е поразително и рядко остава без награда. Някои от атрибутите, които просто сме очаквали в игрите - например карти и компаси, не са ви подарени, а трябва сами да ги откриете. Въпреки ограничената ви кутия с инструменти, ще се научите да заменяте изследователските си помощни средства с по-подходящи за битка с босове, и обратно. Има много начини да промените чармовете на рицаря си, за да отговарят конкретно на вашия стил на игра.
Hollow Knight e брутална обаче по този специален, изкривен начин, по какъвто са най-добрите Metroidvania игри. Точно по времето, когато сте ударили Mantis Village, трудността нараства. В ранните часове (макар и никога особено лесни) битките с босове са преодолими, благодарение на предвидимата хореография на враговете. С напредването ви обаче движенията им са по-малко дирижирани и не са толкова уязвими към способността ви да ги зашеметявате, което от своя страна съкращава възможностите ви за излекуване по време на битката.
Следователно, темпото на играта не се усеща съвсем нормално, а понякога може дори да си кажете че е малко нечестно. Постоянният цикъл на удари и dash-ове с цел да избягате от ненужно поражение, в началото се усеща доста вълнуващ, но с нарастването на вашите способности и увереност, пораженията са за сметка на значителна прогресия, която може да дойде неусетно. Въпреки че всяка област има различни визуални и слухови пейзажи — с някои наистина впечатляващи преки пътища и задни входове, за да успокоят болката от заобикалянето — бързо ще научите, че има врагове които могат да бъдат победени по същия стар начин и че това отчасти пречи на историята.
Има още адски много неща, за които мога да разказвам: удивително странният NPC състав, зашеметяващите фини декори, специалните способности, Колизеумът (който споменах), личинките… Истината е, че това е пътуване, направено специално за изследване и самооткриване, така че вместо да пиша за него, мога само да ви подканя да го изживеете. Ако сте търсили полиран до перфектност 2D Соулс Платформър (и можете да надвиете трудна Metroidvania, без да крещите от гняв или разочарование след всяка загуба), добавете Hollow Knight към списъка с игри, които задължително трябва да изживеете. Кого залъгвам, моята препоръка всъщност е — вземете го сега! Няма да съжалявате!