Persona 5 Royal: Възможно ли е вече перфектна игра да бъде подобрена

Да започнем от там, че причината зад това ревю е най-скорошната платина #103, а именно Persona 5 Royal.


В следващите редове ще споделя впечатленията си от играта след оставени вътре близо 170 часа, което на пръв поглед изглежда като много време, но реално се равнява на едно цялостно превъртане от-до като за уточнение ще отбележа, че я изиграх на Normal Difficulty. Има две по-лесни и две по-трудни степени, така че времето варира нагоре-надолу в зависимост от предпочитанията ви. Все пак не препоръчвам по-ниските степени, защото според мен битките са важен компонент от всяка игра и травиализирането им не носи това чувство на преодоляване на препятствие.

P5R накратко е подобрената версия на една почти перфектна за мен игра и след като кажа какво мисля за геймплея и историята – ще отбележа някои от новите неща в нея в сравнение с първата версия – за тези, които вече са играли Persona 5 и се чудят дали има смисъл да изиграят Royal. За мен си струва всяка минута по пътя за втора платина на P5.


А ако не сте играли оригинала и се чудите коя от двете да подхванете – вземете Royal. Има всичко от първата версия и много, много повече.


Persona 5 Royal стартира със сцена, в която главният герой бива заловен от полицията, докато опитва да докаже невинността си за редица злоуполуки и убийства случили се последната година-две, в които той и групата му приятели са обвинени. Още тук става ясно, че залавянето му е благодарение на това, че някои от приятелите му го е предал.


И тук започва играта за разкриване на предателя.

Протагонистът е в стая за разпит, където го наблъскват с наркотик, който да му „помогне“ да каже цялата истина за това как се е стигнало до залавянето му. Проблемът е, че този наркотик влияе върху някои ключови спомени и съответно, за да си ги припомни трябва да започне историята от самото начало. А ние сме тези, които ще играем по време на разказа му за съответните събития. Ще пробвам да сумирам част от историята без да навлизам в сериозни спойлери извън първите няколко часа игра.


В процеса на разказването разбираме, че главният герой е ученик, който е предаден от обществото и по-точно от възрастните, които се предполага, че трябва да му помогнат.


Замесва се в скандал, докато се опитва да помогне на жена да не бъде изнасилена и за благодарност бива набеден, че е нападнал важна клечка с много сериозни връзки, който покрива истината и вместо той да бъде обвинен в опит за изнасилване – протагонистът е обвинен в нападение над него и пуснат на пробация на поведението. Собствените му родители не го защитават, а вместо това го изпращат в друг град при техен познат, който на пръв поглед е суров, силно резервиран и сякаш ни мрази, но се е съгласил да се грижи за героя ни в периода на пробацията срещу заплащане.


Естествено на главния герой не му се получава да живее спокоен живот и набързо се забърква в ситуация, която отключва заложените му способности да нахлува в паралелна реалност наречена Metaverse, където се намират най-дълбоките и грешни желания на обществото. Най-силно изкривените хора имат свои собствени дворци в тази реалност, където има купища чудовища (наречени сенки), които опитват да убият протагониста и да защитят владетеля на това място.

Навлизам в още по-сериозно съкращение, защото само туториала е 6-7 часа, та ще стане много четене.


Силата, която отключваме се нарича Persona, което изразява желанието му да се противопостави на изкривеното съзнание на обществото и му позволява да използва митични същества като негова собствена армия, за да си пробие път до дълбините на тези дворци, където се намира съкровището на владетелите. Тези съкровища с изворът на изкривените желание на съответния владетел и кражбата им е единственият начин да бъдат унищожени и реалната версия на владетеля да се разкае за всички злини, които е направил.

По време на историята към протагониста се присъединяват един по един други персонажи, които стават негови много близки приятели и на свои ред отключват своите персони, благодарение на желанието си да се противопоставят на несправедливостите в обществото. Заедно заформят група наречена The Phantom Thieves, която влиза в тази т.нар. Metaverse опитвайки се да промени някои от най-долните възрастни в страната и да защити хората от техни бъдещи злини. Един от тези приятели вече знаем, че ще се окаже предател.


Играта задълбава в много сериозни проблеми. Започва с кражбата на съкровище и опита за промяна на сърцето на учител, който физически малтретира ученици и макар останалите учители да го знаят – не правят нищо по въпроса, защото им носи слава на училището с волейболните си победи. Освен физическия тормоз той използва статуса си, за да експлоатира момичетата и да ги изнасилва. Стига се до там, че едно от тях прави опит за самоубийство. Разликата с оригналната версия е това, че тук открито се говори за този физически и сексуален тормоз, докато в оригинала сякаш не смееха да го кажат в прав текст и само го загатваха макар и по силно подразбиращ се начин. Евала, че са осъзнали тази си грешка.


Следващи противници са хора, които използват труда на своите ученици, за да изградят своята слава независимо дали това ще остави учениците на улицата или дори някои от тях ще сложат край на мъчението си. Има и такива с корени в мафията, които използват изнудване и заплахи над живота на хората, за да ги принудят да продават наркотици. И когато това не е достатъчно – продават момичета за поституция. Това е едва началото. Натам става още по-сериозно и заплетено, с още по-ужасни и изкривени желания.


А вие се борите срещу всички тези несправедливости, опитвайки да промените цялото общество, за да може да осигурите едно по-добро бъдеще на младите в него. Мащабът в края на играта е космически, но няма да говоря за него.

Геймплеят в битките е на основа turn-based система, която е толкова добре и интуитивно изградена, че няма да я усетите. Мога да я определя като интензивна и забавна. Това е мнение на човек, който много рядко играе turn-based игри. По време на битка може да използвате обикновени удари с оръжие отблизо (нож, боксове, камшик), огнестрелно оръжие (или прашка в някои случаи), а може да изберете използването на тези магически персони с различни сили базирани на елементи като огън, лед, електричество, въздух, психически и тн атаки, да активирате showtime атаки, които са един вид ултимативни умение на двама от героите със специални кът сцени, които са адски забавни и правят много сериозен демидж, а може дори да преговаряте с повалени врагове. Арсеналът от персони постоянно нараства чрез събирането или създаването им. Може да ги комбинирате, подсилвате, жертвате или превръщате в предмети с различни бонуси в зависимост от персоната.

Когато не сте в Metaverse и не водите битки – играта е social sim simulator. Всеки ден имате ограничен брой активности, които може да извършвате. Ходите на училище, излизате с приятели, работите почасово, четете книги, играете видео игри, дартс или билиард, гледате филми, ходите в храмове, джаз клубове и още, и още. Важното е, че всяка активност може да задълбочи връзката ви с приятелите (наречени конфиданти), което да ви отключи нови сили, атаки, бонуси в битките, и други подобрения на „живота“ ви в играта, или да ви увеличи един от статусите – знания, професионалност, добрина и тн. Всичко това трябва да се балансира внимателно, защото поради ограниченото време – може да не успеете да стигнете максималното развитие на връзките или максималното вдигане на статусите ви, което да затвори някои възможности в края на играта. Дори може да не стигнете истинския край, ако не успеете да балансирате правилно времето си.

За финал ще кажа няколко думи за графиката и музиката.

Говорейки за графика – няма как да сложа играта в категория „фотореалистична“, но не защото не е красива, а защото никога не са имали идеята да са с такава графика и са заложили на типично аниме/манга стил, който работи в перфектен синхрон с историята и геймплея. Честно казано само в дизайна на менюто на P5R има повече замисъл, отколкото в цели игри, на които съм попадал. За първи път ровенето в опциите и оправянето на equipment и party members ми е всъщност забавно. Благодарение на точно този комикс стил на графика и дизайн. Не мога да си представя нещо друго да приляга така на точно тази игра.


Колкото до музиката – грабва още от главното меню на играта, когато я пуснете за първи път и не ви пуска до самия край. Силно вярвам играта притежава една от най-поглъщащите библиотеки със саундтракове измежду игрите, които аз съм играл, а и честно казано – навярно и извън моя кръг на познание.

Ииии с това покрих около 10% може би от нещата, които се случват и които може да правите в тази игра. Навярно е най-мащабната, която аз съм играл и мога да изброявам още и още, но е достатъчно за начало, а останалото ще го разберете сами, ако й дадете шанс. На мен ми е от любимите игри.


За хората, които са играли оригинала и се чудят дали си струва да я изиграят още веднъж ще напиша някои от новите неща, които получавате.


Историята е леко променена, за да запълни някои дупки, които имаше. Босовете имат нови фази добавени към тях, за да изразяват по-добре персоналността им. Дворците са променени леко и имате кука, с която да се придвижвате по-бързо и да достигате нови места, където има добавени нови предмети. Има добавени функционалности във Velvet Room, от които най-важна е „алармата“ по време на която може да създавате по-силни персони, да ги жертвате за по-добри предмети или да им вдигнете нивото повече от обикновено. Има също така нови персони, врагове и междинни босове в дворците. Има добавен магазин в Mementos, откъдето да промените мястото така, че да дава повече exp, пари и предмети. Има два нови конфиданта, които да развивате и се вписват перфектно в историята. Имате допълнително диалози с всички конфиданти и post-meeting диалози за да улесни вдигането на ранка. Има и промени в бонусите от връзките ви с конфидантите. Добавена е нова локация на картата, където може да играете дартс, билиард, да пазарувате на нови места или да отидете в джаз клуб. Дартса и билярда добавят бонус към button pass и новият technical strike, където зашеметените противници взимат повече деймидж. А в джаз клуба може да научите допълнителни умения за персоните на партито ви. Има добавено и showtime атаки, които обясних по-горе. Променени са начините за вдигане на някои конфиданти и трябва да ги макснете в определен период, за да достигнете истинския край на играта. Има нови оръжия, брони, аксесоари. Също така променени и добавени нови кът сцени. Има трета трансформация на персоните. Имате повече време вечер (Моргана не ви насилва да си лягате). И, разбира се, има нов семестър с допълнителна история, още един дворец и нов край.


Нова добавка е и т.нар. Thieves Den, което е един вид ваш Metaverse дворец (или огромна зала), която може да украсявате със снимки от играта или модели на персоните, враговете, дворците и местата в града, които сте посещавали. Имате достъп до цялата библиотека със саундтракове в играта и може да си пуснете вашите любими да звучат, докато разглеждате или променяте мястото. Също от време на време приятелите ви идват да посетят мястото и може да поиграте на Tycoon (игра на карти) с тях.


За trophy hunters – трофеите са много по-лесни и праволинени. Повечето ще получите чрез нормална игра стига да пробвате всички активности, които геймплея предлага. Няма вече колекционерски като събирането на всички персони, изчитането на всички книги, всички игри, DVD-та и допълнителни разговори. Може просто да се насладите на едно пълноценно playthrough.

Време за платината: 160+ часа на NORMAL

Трудност на платината: 3/10 на NORMAL



Моята оценка за играта:

  • История: 9/10

  • Графика: 10/10

  • Геймплей: 9/10

Не всички са 10/10, защото мисля може още по-добре да се изразят някои от героите в края на историята, защото щях да се радвам на повече voice over на разговорите между главните герои.

И това е от мен. Оригиналът ми беше в TOP 10 игрите, но с изиграването на Royal версията мога да кажа, че вече е в TOP 5... поне.

129 преглеждания

©2020 by GAME.bg