Както се досещате от заглавието това е ревю на третата игра от поредицата Yakuza, която излезе на физическо копие с Remaster версия през февруари 2020 като част от Yakuza Remastered Collection вкючваща 3-та, 4-та и 5-та игра.
Ще започна от там, че преди да изиграя Yakuza 3 платинирах Yakuza Kiwami 1 и 2, които са Remake на оригиналните Yakuza 1 и 2, та бавно напредвам с постигането на крайната си цел – да изиграя цялата история на Kiryu Kazuma.
Ще опитам да не спойлвам много от миналите две игри, но имайте предвид, че като директно продължение на историята, е трудно да избегна всички plot points, които водят до Yakuza 3.
Също така имайте предвид, че играта включва адски много съдържание, което ще опитам да предам във възможно най-малко думи.
Историята започва 2 години след събитията в Yakuza 2 - като в първа глава минаваме набързо през случилото в този период от време.
Kiryu за пореден път опитва да заживее спокоен живот далеч от Якудза. За целта се премества от Kamurocho (Tokio) в Ryukyu (Okinawa), където ръководи сиропиталище с помощта на Haruka и се грижи за 8-9 деца в ранна училищна възраст. Атмосферата на играта е тотално променена, защото за разлика от мрачния и претъпкан Kamurocho – Ryukyu се намира на остров в Okinawa и това предпоставя за много по-слънчева остановка, не така претъпкани улици и много по-лежерни жители.
Както се предполага – опитът за бягство от миналото му е просто илюзия, която бързо приключва. Дори в този спокоен малък град има две враждуващи Якудза семейства, които по една или друга причина искат да принудят Kiryu да продаде земята, на която е построено сиропиталището, за да могат те на свой ред да я препродадат на правителството, което цели отварянето на военна база и курортен комплекс.
В процеса на историята Kiryu се сприятелява с главата и капитанът на едното семейство и на пръв поглед сиропиталището е спасено. Казвам на пръв поглед, защото много скоро срещу лъдерът на споменатото семейство има опит за убийство с извършител, който нереално много прилича на доведения баща на Kiryu. Това само по себе си е невъзможно, защото той е мъртъв от 3 години. В същото време, когато се извършва този опит за убийство в Okinawa, се оказва, че в Kamurocho е имало опит за покушение срещу лидера на Tojo клана, на който Kiryu беше за кратко ръководител. Извършителят е същият като този от Okinawa и въпросите стават много – кой е този човек, как се е придвижил така бързо от едната до другата точка и защо точно това са „целите“ му. За да получи отговори Kiryu решава да се върне в Kamurocho и да разследва случая. Няма да спойлвам как се развива, но останах доволен от нюансите на историята и обратите, които предлага. Както в миналите игри и тук Kiryu е в центъра на всичко по негово нежелание. Както в миналите и тук трябва да се изправи срещу непознат противник, за да защити хората, на които държи и по междувременно да въдвори ред (както само той си знае) в редиците на Tojo клана, за който все още го е грижа, макар да вече да не е официално част от него.
Освен основната история играта предлага и 119 странични мисии. Разнообразието е огромно. В една от тях дублирате актьор, който се предполага, че играе вас във филм за Якудза. В следващата ръководите кабарне клуб. След това инвестирате един милион йени във фонд за риба тон.
Когато решите да си починете от основната игра и страничните мисии винаги може да се потопите в света на „малките игри“, които може да намерите навсякъде около вас. Благодарение на първата игра от поредицата се научих да играя сносно „маджонг“, така че очаквайте предизвикателство в част от тях, което да изисква да научите нови умиения, които не са ви трябвали до момента и които може след това да използвате и извън играта. Както споменах игрите са много и с различна трудност. Ще може да играете бейзбол, боулинг, билиард, маджонг, шоги, покер, блекджак, рулетка, голф и още, и още. След като прекарах 10 часа в опит да победя експертите на билиард – не искам да си и помисля да го играя отново в игра или на живо. С това искам да покажа, че може някоя малка игричка да ви затрудни повече от основната игра.
В допълнение има и няколко треньора, с които да се научите на нови умения. След това може да се разходите из клубовете и да чилвате с хостеси, да пийнете, да поговорите и да излезете на среща с тях. Когато и това ви омръзне – може да се насочите към колизеума, където ви очакват 12-13 турнира с разнообразни правила, които да опитате да спечелите. Също може да се включите в залавянето на сериозен брой наемни убийци, които да опитате да рехабилитирате с юмруците си. Сигурен съм, че пропускам нещо, но както навярно се убедихте – има много съдържание извън основната история, в което да се изгубите за 100+ часа безпроблемно.
Относно самия геймплей – очаквайте още от вече познатата формула на миналите игри. Бойната система е по-скоро като на втората игра, тъй като и тук не трябва да сменяте между различни бойни стилове, а имате един, който евулюирате по време на играта. Различното е в системата на вдигане на умения. Тук са разделени в 4 категории и може да вдигате само последователно уменията във всяка от тях, докато в миналите можехте да избирате кои умения да вдигнете първо.
Това, което е добавено като механика е т.нар. преследване. В някои от основните мисии и също в немалко от страничните ще попаднете на някой „бегач“, който трябва да настигнете и да му вкарате някое друго рамо. Тази нова механика ми създаде проблеми. На пръв поглед е нещо лесно, но докато тичате губите стамина и е напълно възможно да не успеете да настигнете противника. За загубата на стамина спомагат хората на пътя ви, в които ако се блъснете спирате на място, а също така и разхвърлени кофи, колела, странно паркирани коли и т.н – всички с цел да ви забавят. Нямах против механиката докато играех на HARD, но в момента когато загубих преследване на LEGEND играта ми изписа „Game Over” и ме изпрати в менюто, откъдето да заредя последния си запис. Проблем е, когато преследванията са веднага след скриптирани големи битки или босове, защото тогава трябва да преиграте и битките преди да имате втори шанс за преследване.
Друга разлика в геймплея е добавената възможност за модифициране на оръжия. Може да събирате материали по различни начини и след това да отидете до „магазина за оръжия“, където да подобрите наличната си екипировка или да възстановите счупените си оръжия. Готина възможност е, но аз не се възползвах от нея повече от 1-2 пъти, тъй като за мен е много по-приятно когато раздавам правосъдие с боксовете на Kiryu и използвам за оръжие обстановката около мен. Може би това е една от причините да ми отнме 150 часа платинирането на играта, но пък е лично предпочитание.
Това е играта в nutshell както се казва. Исках да ви очертая началото на историята и какво може да очаквате като геймплей и съдържание. Според мен си струва да се изиграе дори само за историята, ако сте играли предишните игри и планирате като мен да видите края на сагата за Kiryu Kazuma. Ако не сте играли предишните – дайте им шанс. Имат си всичко – сериозни са, нелепи са, тъжни са, смешни са, но най-вече са пълноценно изживяване от-до и е трудно да не се привържете към основните герои.