Yakuza 4 Remastered: Промени във формулата на успеха

За пореден път се потопявам в света на Yakuza с четвъртата игра от поредицата, която взема вече познатата формула и я извърта по нов начин, с което разнообразява геймплея така че да изненада феновете с нов поглед над играта.

В предишните игри от поредицата винаги играехме само с Kiryu и виждахме света на Yakuza през неговия поглед, приемайки неговото разбиране за случващото се.

Нека отбележа, че не включвам Yakuza 0, защото тя реално е шетата излязла игра от основната поредица, което прави тази нейн предшественик.

В Yakuza 4 за първи път играем не с един, ами с цели четри героя. На пръв поглед това ми се стори като голям риск, тъй като първите 3/4 от играта се играят с непознати до момента лица и малко или много това крие опасност от отбъскване на фен базата, която е свикнала с главния протагонист и иска просто още от вече познатото. Казвам, че това е само на пръв поглед, защото всъщност всеки един от новите герои има добре разказана собствена история и причини да се опитва да разплете новата загадка, която играта предлага.

За секунда ще направя парарел с играта, която завърших точно преди Yakuza 4 – The Last of Us 2. Извадих някакъв невероятен timing с двете игри, защото и в двете продължения ние като играчи сме поставени в обувките на непознати герои, с които тепърва се очаква от нас да се свържем. Много се изненадах от това колко по-лесно се „вкарах“ във филма с героите от Yakuza 4, отколкото с новите в TLOU2. Причините са много, но най-вече историята на Yakuza 4 имаше много по-лесно смилаем pacing дори с десетките странични мисии, а героите имаха много по-интересни характеристики и начинът им на свързване един с друг изглеждаше за мен много по-натурално направен от тези в TLOU2. Може би фактор е и това, че никой от тях не е „лошият“ в историята и не сме принудени да го мразим изначално, но въпреки това нямаше как да избегна да ги сравня за себе си предвид това, че ги изиграх една след друга.

Да се върнем обаче към Yakuza 4 и нейната история.

Първият герой, с който се запознаваме е Akiyama. Неговата история е свързана със събитията от първата игра, по време на която той е бил просяк обикалящ улиците на Kamurocho преди късметът му да се обърне и да се окаже на правилното място в точното време. Без да навлизам в подробности – благодарение на острият му ум и финансовото му образование Akiyama успява да натрупа много сериозно състояние, с което отваря фирма за даване на пари назаем. По стечение на обстоятелствата се оказва замесен в скандал между клановете на Yakuza и по време на играта с него нашата цел е да разплетем връзката между жената, на която заема огромна сума, и случващото се в Kamurocho.

Вторият герой (Saejima) ни връща още по-назад във времето, когато кланът, който контролира Yakuza в момента, все още е бил просто една бримка в цялата схема. Неговата история е тясно свързана с Majima и жената, която споменах по-горе. Последните 25 години той ги прекарва в затвор без право на обжалване, очакващ смърната си присъда. По време на играта ни с него нашата цел е да намерим Lilly (жената, на която Akiyama заема пари) и да се срещнем с Majima, за да изясним истината около събития случили се през 1985г. и довели до арестуването му.

Третия герой (Tanimura) е млад полицай в Kamurocho, който има за цел разследване убийството на доведени му баща. Връзката тук е отново случката преди 25 години, тъй като баща му е бил разследващият дедектив и намесата му изглежда някак е довела до убийството му.

Kiryu е четвъртият герой, който както знаем просто винаги е в центъра на случващото се без дори да се опитва. Този път късметът му го води до запознанство със Saejima и по една или друга причина Kiryu решава да се върне в Kamurocho, за да помогне на Saejima да намери Lilly. През това време четиримата герои се срещат и разкриват огромен заговор, който има за цел унищожаването на Yakuza каквато е в момента. Всеки от тях с различни подбуди решава да приеме помощта на другите, за да разнищят какво се случва и кой стои в основата на цялата паяжина, която се разпростира през последните 25 години без никой да заподозре.

Историята е разказана по много интригуващ начин и едновременно предоставя информация, която да ни държи заинтригувани и успява да скрие огромните си plot twist-ове до самия край. Не мисля, че е на нивото на първите две игри от поредицата, но за мен е силно попълнение във франчайза с вкарването на нови герои и връзването на събития от миналите игри.

Като геймплей може да очаквате в общи линии същото като миналите игри. Промените идват от бойните системи на новите герои, защото всеки има предпочитан стил на битки и отделно дърво на уменията, които да отключвате по време на игра. Битките с преследване правят завръщане и в тази част, но този път са по-лесни отколкото в тройката, тъй като има добавени функции, които да ги улеснят.

Има нови мини игри, които са в добавка на вече познатите ни. Всеки от героите има своя лична странична история свързана с различен вид тренировки. Останалите странични мисии са уникални за всеки герой с изключение на последната, която се отключва при завършване на всички substories и е обща (също така в доста трудна, ако не сте добре подготвени). Самият Kamurocho е разраснат като получава няколко нови зони – Underground зона, Little Asia квартал, разходка в каналите на града и също по покривите му.

Това, което ми направи впечатление по пътя към платината е, че макар да има повече герои и повече миниигри, това е играта, която до момента отнема най-малко време за платина (около 80 часа), тъй като не изисква 100% завършване на листа с мини игрите, различните тренировки и тн. Ако сте като мен trophy hunters това ще дойде като добра новина, макар че аз исках да разбера повече за играта, та прекарах повече време в нея, за да завърша новите тренировъчни опции и да разкрия историята на всеки герой до края.

В заключение ще кажа, че играта е много добро допълнение на историята, но не бих съветвал някой да започне от нея (не напразно е Yakuza 4), тъй като няма да разбере почти нищо от историята независимо, че голяма част от нея се върти околко нови герои.

След края на тази история нямам търпение да видя какво ще се случи в Yakuza 5 и направо я подхващам нея, макар да имах за план да изиграя Days Gone след Yakuza 4. Това само по себе си би трябвало да е достатъчно показателно дали играта си струва.

30 преглеждания

©2020 by GAME.bg