С настъпващият хайп покрай новият "AC Valhalla" нямаше как да не отделя малко внимание (ако 110 часа могат да влязат в рамките на малко), на последната игра от поредицата. Първо искам да кажа, че аз отдавна изгубих желанието и страстта си към AC франчайза. Още с изиграването си над Origins бях наясно, че нещата няма да са много наред, но не можеш да съдиш за една игра по предшественика. И гледайки множеството позитивни коментари в групата реших да си дам шанс. Взимам играта от Еконт и търча превъзбуден към хола с възторг и надежда. Надеждата приятели умирала последна и заедно с Odyssey умря и последната ми надеждата за този франчайз. Не казвам, че AC Odyssey е лоша игра, но това което мога да кажа със сигурност е че НЕ Е Assassins creed игра. И до момента до който вие искате да играете игра от франчайза и сте опитен с предходните заглавия е добре да знаете в какво по-конкретно се изразява тази разлика. Защото ако очаквате Aсасин, то това което получавате е всичко друго само не и Асасина който сте виждали. Одисей е просто едно RPG излязло под това име. Даже не мога да кажа, че е брилянтно RPG. Визуално издържано средно на ръст RPG е може да се каже най-справедливата оценка на тази игра. Спрямо очакванията които имам от името и опита ми с игрите имаше още много какво да се иска, но за мнозина от вас това ще е сигурно най-страхотната игра на света. Не казвам, че е лоша игра, просто не е игра достойна да излезе под това име. Ако бяха сложили друго име и да създадат нова поредица, сигурно щях да бъда по-благосклонен, но явно тълпата все още е крайно пристрастна и обвързана с името ASSASSINS CREED и все още не са готови да се разделят с това. За опита си с платината няма смисъл да говоря, трофея не е толкова труден колкото изисква време. А платиненият трофей за мен си остава най-добрият вариант да опознаеш една игра на поне 80%.
1. Основите: или кое направи Assassins creed това което всички обичахме. Нека се върнем към корените на играта в далечената 2007г. Не знам колко от вас са успели да я играят тогава, но определено това беше нещо малко или много иновативно за времето си. Лично аз винаги съм предпочитал Принца на персия, но няма да отричам и възторга си от първото а и в последствие второто издание от поредицата, все пак тогава бях на 18 и други бяха вижданията ми за игрите. Като цяло Алтаир си остава емблематичен за франчайза и според мен, никога няма да видим нещо подобно отново, но въпроса който остава е: Какво ни даваше AC тогава и какво получаваме сега. Това с което AC правеше най-дълбоко впечетление беше своята бруталност, реалистичност и крайно оригиналната си стелт механика. Основната цел на играта беше отстраняване на противниците по най-подходящ начин. Тихо, чисто и брутално, не просто безсмислено посичане на крепости пълни с хора. Някой от вас спомня ли си, че едно от нововъведенията тогава беше сливането с тълпата. Да се скриеш в голяма група хора за да подслушваш мишената си или да седнеш на някоя пейка и да бъдеш незабелязан. Играта изискваше от вас да убивате личности, които са известни исторически злодей. Игрите се придържаха към сравнително точни и реално доказани исторически личности, които са били известни в историята на човечеството със злините си. Или малко или много някои могат да бъдат изровени от гугъл с някакви данни за тях. От вас се искаше да инфилтрирате директно или по креативен начин всяка една от тях. Това е една от основите които видяхме тогава, нещо което тотално липсва в Odyssey. Даже не знам, колко от вас помнят DNA критерийте? Те изискваха от вас да убиете мишената си по крайно специфичен начин с конкретна засада, пистолет или скритото острие. В Одисей влизате в дадена крепост и правите брутална касапница и няма проблем. До момента в който не се намесят 7 и нагоре войника, всичко е точно. И се чувствате като една млада бургаска батка която е тръгнала да се разправя с мачете в ръце в петъчна дискотека. Абе смеем се ама баш така си е. Тука не ви трябва да мислите как ще убиете някой, защото играта вече не го изисква от вас.
2. Автографа
Скритото острие също е едно от нещата емблематично за AC серийте, няма да ви казвам как реагирах на факта, че трябва да си купя DLC-то за да мога да играя с оръжието което е запазена марка за всеки асасин. Съгласен съм, че има логика в древна гърция за първи път да ви накарат да научите историята на блейда. Добре де, но защо не е част от основната история на играта? Защо трябва да ми вземат парите за да мога да играя с оръжие което до скоро съм притежавал по подразбиране в старите сериѝ. Значи можеха да я набарбучкат с един куп мечове копия и прочие, но да ни дадат това което си е било винаги наше не можеха. Това е едно от нещата които адски много ме подразниха в последното им заглавие. Второто нещо което е запазена марка за братството си остава качулката. В Origins малко или много това си остана като автограф за героя, дали защото сме в египед или поради ред други причини за мен няма значение. Асасина си имаше своята качулка. Това което виждаме в одисей е един рицар. Това, че лицето ни е скрито зад шлем не ни доближава дори малко до визията на старите или е по-правилно да кажа бъдещите асасини. Защото исторически погледнато Касандра/Алексиос са първите двама според историята. Също така и последните двама според финала. Не подлежи на коментар и липсата на кът сцените. Помните ли как след всяко убийство вие говорите с убитият и го изпращате да почива в мир (дори в Origins го имаше мисля, че там размахвахме перо)? Точно така, тук липсва. Вие сте просто варварче което сече наред войници и като цяло повечето от войниците които посичате нямат имена нямат и цел в живота. Те са просто врагове които убивате на фона на глобалната война която водят Спарта и Атина. 3. FREE RUN Едно от нещата с който сме запомнили старата поредица е именно свободното катерене. За него се изискваше да планирате внимателно от къде да премине маршрута ви. Кулите на Борджия бяха макар и силно наречени някакво предизвикателство, защото трябваше да откриеш път до върха. Можехте да убиете някой докато дебнете от някой покрив, дори имаше мисии, които изискваха от вас да убиете мишената си след скок от високо. Това приятели тотално отсъства тук. Факта, че не можех да се хвана за някой прозорец защото не можех да скоча до него (за старите игри говоря), не ми е лазел толкова по нервите колкото факта, че мога да пробягам целият път от един град до друг град в права линия без да ми се налага да се притеснявам от къде минавам. Да точно така Касандра може да се качи на всичко, без абсолютно никакво значение каква е скалата, отвесна или равна и гладка. Даже може да видите как се катери по мрамор което лично за мен си е направо абсурдно. Също така не се налага да си планирате спусканията по скалите, скачате оставате за 10 секунди на 1% живот след което вече живота ви е на макс, това е абсолютен нелогично и нереално. Не, че фрииръна някога е изглеждал 100% реалистичен, но сега си е направо свръхестествен. Другата божествена сила е коня ви който може да се качи по абсолютно всеки терен. Като цяло нищо не ви спира и нищо не се налага да планувате.
4. Бойната система
Ето тук нещата вече започват да стават сериозни и крайно много да намирисват. Не казвам, че бойната система не е добра, просто повече прилича на меле отколкото на тихи убииства и кратки реалистични схватки. Това което виждаме тук е така нареченият стандартна бойна система, базирана на HIT-Counter. В старите игри макар и крайно опростена, битката изглеждаше доста реалистична. Но и целта на старите асасини не беше да сте безстрашен войн, който създава масова сеч. Като цяло масовата сеч която присъства в Гърция няма нищо общо с тихите убийства които бяха цел до преди време. Това до известна степен оправдава и обяснява разликата, но и определено доказва, че играта е излязла от идеята си. Не казвам, че е грешно да се въведат промени в бойната система на играта, но това ни доближава по-скоро до стандартното RPG да не казвам, че на моменти малко намирисва на Hack and slash. Личната ми оценка за комбата наложен такъв какъвто е си остава доста ниска. Да красива е, да иновативна е за франчайза, но не е нищо особено. Ако искам сериозни схватки с множество опоненти игри бол.
5. ЛЕВЕЛ СИСТЕМАТА
Нещо в което не видях абсолютно никакъв смисъл е именно това. Защо трябва да качваме левели след като цялата карта скейлва спрямо настоящият левел на героя. Не ме разбирайте грешно, но това което наблюдавахме в ориджинс ясно показваше колко са слаби враговете който са 10 левела под вас а това което виждаме тук е нещо коренно различно. Реално погледнато дори играта да иска от вас да се върнете за кратко на някой остров на който сте били вече, вие няма да усетите разликата в прогреса който сте постигнали. Единствената причина която виждам в това е желанието на UBI да продават тъпите си EXP BOOST пакове. Качването на левели, няма абсолютно никакъв смисъл в себе си. Защо трябва да качвам левели след като цялата карта качва левел с мен? Има мисии за заключени зад даден левел, но така погледнато можеха да бъдат заключени и зад някой евент или сайд куест. Едно от нещата което сме виждали в предходните игри беше това, че не можеш да влезеш в дадена зона без да си минал конкретна главна мисия. Лично за мен това си беше ОК. Нямаше го този излишен фарм който виждам в момента. Ако питате мен всичко в сегашната левел механика крещи за микротранзакции и това е. Дори и аз в конкретен момент се принудих да си купя с подарените ми от UBI 200 HELIX един пак за да мога да стопя седемте левела разлика и да продължа прогреса си в играта. Тя просто те тласка да го направиш това. За скинчетата и прочие мисля, че няма смисъл да говоря. Там нещата вече с крайно несериозни.
6.Куестовете и еднообразието около тях могат да те съсипят. Не казвам, че и преди не бяха еднообразни, но просто никога не ми се е налагало да похабя 110 часа за да завърша на 100% която и да е игра от поредицата. Това естествено е крайно обвързано с желанието на потребителите за повече геймплей и неизбежно с алчната им левел система. Извинете ме но няма ка да си кривя душата и да не кажа, че по-голямата част от задачите са крайно еднообразни. Нещата се стичат до: отиди там убии някой открадни съндъка му или отиди потопи този кораб и до там. Тук идва момента в който вие пътувате 5000 м. от точка А до точка Б, което ви отнема м/у 7-10 мин в които не правите нищо друго освен да яздите или плавате. Стигате до заветната точка и просто нямате желание да чуете диалога защото знаете, че няма да ви очарова с нищо. Имате незабавна нужда от някакво действие искате нещо да се случи защото сте изморени от това постоянно разпокъсано пътуване. Скипвате всичко посичате всичко и си казвате ОК, сега какво правим? В началото обръщах внимание на всеки диалог докато накрая не осъзнах, че те са просто изкючително еднообразни и нямат абсолютно никаква история зад себе си. И нито един от сайд-куествете не е обвързан с братството, всъщност то няма братство на Асасините. Вие даже не се наричате асасин вие сте МИСТИОС. И мистиос е добра в две неща, да иска драхми и да трепе в замяна. Понякога може и да си ляга с други жени, но това няма значение.
7.БОСОВЕТЕ
Ето това вече е нещо което тотално ни вади от концепцията за реализма. В този асасин трябва да трепем митични създания които определено имат нечовешки способности. Знам, че ябълките на Еден по принцип са си свръхестествени и нереалистични, но с малки изключения още от Ориджинс, до сега не сме имали наличието на истински босове така както са Минотавъра, Циклопа, Свинкса, Медузата и дори собственият ви брат Алексиос. Не говорим просто за хора които държат свръхестествен обект в ръце, говорим за нещо което си е като цяло абсолютно свръхестествено. Това за мен достатъчно много уби реализма на франчайза в очите ми. Да не говорим за факта, че се появява Касандра която 2000+ години живее на планетата и никога не сме я виждали в предходните игри. Тя просто е стояла два милениума и е гледала сеир, как ордена на Асасините води безсмислени битки с тамплиерите. Е тука вече тотално ме загубиха. Факт с който не бях наясно до скоро, но научих след като се разрових малко е: Ubisoft нямат човек който да отговаря за лора в AC. Тоест в следващата игра може да видим и някой по-древен от нея. Да имаш поредица от заглавия които да са взаимно свързани и да нямаш човек които да ти помага да се придържаш към историята си е направо пагубно ако питате мен.
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
Знам, че с написаното горе съм разсърдил много хора за това искам да ви напомня отново: Assassins creed Odyssey не е лоша игра, просто не е добра Assassins Creed игра. Това за мен е едно средно добро RPG заглавие което си струва вниманието, но не е нещо което по някакъв начин да сравните с Witcher 3. Понеже прочетох много коментари от рода на "Това е новият Witcher". Всеки който си е позволил да го напише това нека ми отговори първо на въпроса дали е играл "Witcher". Идеята на Одисей, очевидно е била да изкара франчайза от оковите му, но това което са направили е било да изтрият тотално основата която правеше AC именно това което е. И на въпроса дали ACO е добро RPG ще ви отговоря така: На фона на Skyrim и Witcher има още много хляб да изяде докато си проправи път до тази титла. Света може и да е голям, но е еднообразен и крайно цикличен.