Представяме ви едно ревю на Exoprimal от Slavi Belmont!
Определянето на това каква игра е Exoprimal би било малко трудно за повечето хора, които се чудят дали да играят това странно заглавие или не. Дори за мен, който играх бетата и съм с 80% прогрес пишейки това ревю, все още ми е трудно да определя дали Exoprimal става или не или на кой мога да я препоръчам. Независимо от някои нестандартни подходи обаче, има редица лесно различими ключови елементи, които са недвусмислено добре и зле. Спрямо тях ще се опитам да ви дам ориентация, дали това заглавие потенциално става за игра.
Exoprimal е отборна 5v5 шутър игра с динозаври, като битките са 90% PvE и към края има малко PvP. Имате различни цели, които трябва да бъдат изпълнявани и се състезавате с другия отбор за време преди финала. Имате редица стандартни герои и класове като танк, дпс и съпорт, както и типичните снайпер, танк с шит и меле. За хората играли малко повече различни заглавия вероятно ще видят много прилики с Overwatch. Например има летящ подобен на Echo герой, който обаче предимно хийлва и прави дебъфове, рийпър мязащ съпорт и един танк, който прилича на Firebat от Starcraft, но се бие с кита на Reihardt и…Zangief! Технически вие сте пилот на Exofighter мека-костюм, но реално може да разглеждате тези костюми като герои, тъй като пилота играе роля само в някои от кът сцените и на всичко от горе има малко опции за костюмизация. Масовото меле и битките с динозаврите са интересни, но проблема е, че те започват да се повтарят доста рано в играта и за всеки, който е свикнал с различните части на геймплея като Payload push или Point Defence, играта ще започне да изглежда някак скучно още преди да се е развила напълно.
В това е основния проблем на Exoprimal. Играта ви кара да играете едни и същи 2 карти десетки пъти и въпреки, че може да видите как историята се развива напред и постепенно разбирате защо сте пленени на незнаен остров и се биете срещу динозаври и зъл AI, геймплея си остава същия. Нататък мисиите и битките се променят, но за да започне да се случва това, трябва да изиграете над 15 врътки горе-долу. Прогреса визуално е доста яко направен, като представлява нещо като матрица, върху която различните части на историята са малки чипове, които се свързват с големи схеми, където почва и по-различния геймплей. За съжаление играча няма контрол над това да избере нито конкретната карта, нито конкретните задачи по картата. Просто играете режим, който се казва “Wargame” и оттам нататък може да изберете PvP или PvE, като второто е малко по-скучно защото в края на играта нямате интеракция с другия отбор и възможностите за промяна и обрат са малко. Извън всичко друго, самата история е абсолютен миш-маш от популярни стериотипи. Имате пътуване във времето, динозаври и роботи, откачен AI и NPC-та, които звучат като от второразряден американски филм. На всичко отгоре, парите в играта се казват biKcoin, което ме накара да почна да си въртя очите по 10 пъти в секунда.
Преди да изсипя още критики, искам да разкажа малко за тези неща, които наистина ме изкефиха. Аз по принцип в подобни игри поради чисто SoloQue естеството им предпочитам да играя съпорт(тъй като другите обикновено го скипват), но тук реших да играя Танк-Дпс, който е самурай. Става дума за Murasame, който не е достъпен в началото и се отключва по-нататък. Меле герой срещу динозаври в фън наистина, също така с прогреса печелите пари, с които може да ъпгрейдвате мек костюма. Имате както универсални пасивни скилове като повечр HP, по-бърз релоуд и тн. Така и други, които са уникални за съответния герой. По този начин и в комбинация със сменяемото ви допълнително оръжие, което може да е щит или броня или HP реген, водят до това, че наистина може да имате билдове с различните костюми. Може да се играе с динозаври на моменти и използването на това умение, което го имате горе долу веднъж на карта може да се прави по директен или тактически начин за забавяне на задачите на противниковия отбор. Може и също така да изберете да ги атакувате докато те се бият с други динозаври и други такива екстри. Също така, когато НАЙ-СЕТНЕ излезете от първоначалните мисии, различните други мисии са наистина доста фън. В една от тях докато играхме уж PvP, в един момент злият AI идва и казва най-общо “ще ви изкъртя всичките” и тогава започва директен рейд, където всичките 10 играча са в един отбор срещу пълчища динозаври. Тогава трябва да напредвате постепенно напред, да се справяте с вълните и накрая да се биете със супер OP босове, като гигантски отровен T-Rex, експлодиращи стегозаври и всяки други екстри. Това определено е най-забавната мисия, която съм играл в Exoprimal до сега. И накрая в тази част, принципно съм изцяло ЗА това да има други различни видове мултиплеър игри, които правят опит за нещо различно независимо дали се получава или не. Ако тази игра се задържи като популярно заглавие, честно казано бих сменил Overwatch 2 времето си с Exoprimal.
Сега отново се връщам на критиките ми, които са насочени към Exoprimal, като…комерсиален продукт. Най-простично казано, играта е наблъскана с всякакви микротранзакции, има и луутбоксове и на всичко отгоре играта струва 130лв. стандартното издание. При тази цена и при този първоначален геймплей, мисля, че израза “не е за всеки” важи с пълна сила. Убеден, съм че много хора просто ще дропнат играта преди да са стигнали до наистина готиното съдържание, оттам нататък останалите играчи ще играят с по-малко хора и започва един негативен кръг. Той обикновено довежда до това, че сървърите са празни след около 2-3 месеца. Моето предвиждане е, че Exoprimal ще е една от тези игри, които процъфтяват за гейминг общността по-късно подобно на No Man’s Sky примерно.
Поради всичките тези причини, може да започнете Exoprimal само ако имате голямо търпение и искате да пробвате по-различна игра, която изглежда доста сухо на пръв поглед.