Horizon Zero Dawn е разработена от Guerrilla Games и разпространена от Sony Interactive Entertainment.
В наши дни рядко виждаме нови заглавия в гейминга. Всеки предимно държи на сигурността и прави продължения на съществуващите вече поредици. Това е напълно разбираемо — установеният продукт, за който вече се знае, че има и установена фен-база, носи сигурни приходи. Въпреки това, новите заглавия често са доста привлекателни, не само заради страхотна графика или интересен главен герой, а и от чисто любопитство. Повечето хора обичат да тестват нови неща, особено след като чуят че въпросните неща си струват отделеното време.
Последно писах за шедьовъра Hollow Knight. Приликата между двете заглавия е, че както Hollow Knight, така и Horizon Zero Dawn определено ще останат в историята на гейминга, особено с наближаващите им продължения.
С наближаването на Horizon Zero Dawn: Complete Edition да стане безплатна за всички собственици на PS4 и PS5, реших, че е крайно време да споделя мнението си относно играта. За да сте сигурни, че не си правя просто гимнастика на пръстите, ще споделя един скрийншот от сайта на PlayStation:
Геймплей
Геймплеят на една екшън игра е най-важното нещо от играта. Точно за това ще отделя най-голямата част от ревюто за него.
Най-доброто определение за геймплея на Horizon с две думи може би е — невероятно динамичен. Докато управлявах Алой ми се предложи разнообразие от оръжия, инструменти и стилове на игра за борба с голямо разнообразие от врагове през цялата игра. Хареса ми също така и подобната на Monster Hunter атмосфера, за която допринасяха огромните машинизирани зверове, които бяха уязвими към различни елементи и се побеждаваха по-бързо като се целех в определени части, които често дори после могат да се събират и да бъдат полезни. Отплеснах се…
Всяка среща в Horizon е уникална и ще трябва да приспособите атаката си към съответната ситуацията. Към геймплея в Horizon може да се подходи по много различни начини, което според мен допринася още повече към вече огромната свобода, която дават игрите с отворен свят.
Отностно стелт геймплея — аз лично съм му голям фен и в Horizon според мен е отлично направен. В играта можете да подходите по два различни начина откъм стелт — можете тихо да отстраните враговете, без никой да ви усети, докато се промъквате през високи треви и сенчести места, или просто да се промъкнете, без да отделяте каквото и да е време за “зверовете”. Изборът е изцяло ваш. Враговете могат да бъдат безшумно деактивирани с вашето копие, или привлечени с камъни и подсвирване. Можете дори да поемете контрол над близките машини, за да ги изпратите да свършат цялата мръсна работа вместо вас.
Осигурени са ви и редица различни капани, с които можете да се справите с враговете, без изобщо да ви се налага да изстреляте дори една стрела с лъка си. Оставям останалите подробности относно стелта да ги изпитате сами. В крайна сметка, при положение, че Horizon не е стелт игра — предлага един от най-добрите стелт подходи, които съм срещал в близките години.
Тук е момента да спомена за всички, които не си падат много по стелт геймплея — спокойно можете да бъдете “Рамбо”, което честно казано предлага повече тръпка и по-атрактивен екшън. Предлагат ви се три различни типа лъкове, с които можете да изтръгнете бронята от машините, да победите врагове от голямо разстояние (тук май е добре да спомена, че враговете не са само машини), да ползвате различни елементи (лед, огън, и т.н.), и да трепете гадини в бърза последователност. Всеки един лък ще ви бъде полезен за различни ситуации по време на приключението. Лично аз обичам геймплея с лък и стрели, така че доста се изкефих, като видях, че Horizon ми предлага това оръжие като едно от основните. И все пак, това не е единственото, до което ще имате достъп.
Ще ви бъдат предоставени няколко прашки, които можете да използвате за изстрелване на асортимент от бомби. Отделно има оръжие, което ви позволява да хвърляте навсякъде жици-капани за задействане и друго оръжие-капан, което ви позволява да завързвате машините, за да не ви мърдат. Тези различни инструменти са отлични начини за отстраняване на групи от машини и “осакатяване” на големи машини. Определено можете да се справите и без тези оръжия, но аз лични обичам да ползвам всичко, което една игра ми предоставя. Това според мен прави изиграването доста по-пълноценно и удоволствието от изиграването е на max. Да не говорим, че на някои места, въпросните оръжия помагат страшно много.
Битките с големи машини са доста вълнуващи, особено тези в края на куест линиите. Озовавах се, с малките си лък и стрела, изправен срещу гигантска машина, обкована в бронирана обшивка. Това е малко плашещо и машините са не само мощни, но и агресивни. Понякога, преди дори да можете да се репозиционирате и да се справите със ситуацията, въпросната машина е точно над вас и просто трябва да продължите да се движите. Трудно е и може да бъде поразително, но определено излизате от битката, чувствайки, че реално сте победили гигантска машина за смърт.
Едно лирическо отклонение, ако позволите. Една от любимите ми игри, и една от най-добрите игри за всички времена според мен е The Legend of Zelda: Breath of The Wild. Споменавам я, защото не само аз, а и доста други геймъри правят сравнение между нея и Horizon. Има доста прилики, наистина, обаче всички са само в най-добрия смисъл. И двете игри са страхотни и си заслужават отделеното време.
Трудност
Битката в Horizon беше изненадващо трудна. Играх на Hard (второ по трудност). Не се правя на голям тежкар, просто при такъв тип игри смятам, че е по-интересно да се избере малко по-високо ниво на трудност, а не просто да си минавам през куестовете, без да ми пука че ме атакуват отнякъде, защото не ме нараняват достатъчно, за да умра и да трябва да започна наново от последния чекпойнт. Просто не ми е толкова интересно, ако не е трудно (от старата школа сме все пак). Ugh… пак се отплеснах.
Битката е едновременно ангажираща и предизвикателна. Някои от по-малките машини, с които се сблъсквате, и човешките врагове са доста лесно победими, особено ако ползвате стелт механиката. Големите машини обаче са съвсем друга бира.
Когато се сражавате с машина, можете да я сканирате и да отбележите слабите й места, където можете да наложите доста щети (damage) или да разкриете уязвими области по металния звяр. Всяко от тези слаби места има различни слабости, които можете да използвате за повече damage. Машините също имат бронирани плочи, обграждащи тялото им, които можете да откъснете, за да причините повече щети. Докато достигнете средата на играта, редовно ще се сблъсквате с машини, които наистина ще ви карат да работите за убийствата си. Някои от тях са адски трудни. Ако сте опитни в игри като Dark Souls, това със сигурност ще ви бъде от ползва, защото ще знаете, че едно от ключовите ви движения е dodge-а.
История
В днешно време никога не можеш да си сигурен какво ще получиш, когато става въпрос за истории във видео игри. Понякога получаваме тези гигантски светове, които имат сравнително кратка история, за която всъщност няма какво да се пише. Друг път историята е наистина страхотна и напълно поема опита от играта. Не бих поставил Horizon в високото ниво на историите за видеоигри. Абе, добра е...
Когато стартирах играта, нямах представа какво да очаквам от историята, тъй като се бях постарал дори да не знам за какво става дума в играта. Бях гледал само частичен геймплей, след което реших, че един ден ще я играя, макар и в момента да нямах PS4. Когато направя такова решение, предпочитам да страня от каквито и да било спойлъри. Честно казано, историята беше доста по-дълбока, отколкото очаквах, което, естествено, ме изненада приятно.
Историята е наистина добра като цяло. Не мисля, че финалът е много силен, но частта от играта, водеща до края, беше вълнуваща и интригуваща. След като завършите всички странични неща и наистина се впуснете в заключителния раздел на основната история, ще го усетите като поредица удари, които просто ви пребиват с огромни парчета предистория за случилото се със света. Спирам до тук, дори може би споделих повече, отколкото трябваше.
Не често съм на мнение, че страничните куестове наистина си струва да се споменат, тъй като те обикновено са просто несвързана добавка към играта, но Horizon, подобно на едно друго обичано заглавие на Сони — God of War — е изключение. В Horizon страничните куестове са не само дълги, но и имат сериозна дълбочина към тях и се чувстват доста добре вързани към основната история. Това не трябва да е изненада за никого, тъй като през юни 2015 г. беше разкрито, че към екипа зад Horizon са се присъединили разработчици от CD Projekt RED да работят по играта. Всички знаем, че The Witcher 3 е с перфектно представена история.
Ще откриете, че героите, които срещате в различните side-куестове по време на играта, заемат доста важна роля в края на основната линия на куеста. Страничните куестове с реално значение и същност добавят адски много към историята на играта и съм на мнение, че това е недооценен аспект на тези големи, повествователни игри. Точно за това, когато намерим игра от този тип, тя изпъква пред останалите.
Дълбочина
Лесно е да се потопиш в пост апокалиптичната атмосфера на Horizon Zero Dawn. Обичам да се чувствам, като че ли съм в света на играта. В този случай се увлякох напълно в историята. Слушах внимателно аудио файлове, за да науча повече за тайните на играта. Мнението ми е, че е важно за нови заглавия да установят определен lore и да изградят правилно своят свят, а Horizon се справя отлично с това.
Докато се движех по света, винаги се чувствах наясно със заобикалящата ме среда. Когато попаднах на няколко трудни машини, наистина се чувствах потопен в момента. Понякога проучвах района, за да определя дали да се сражавам с машините, или просто да се промъкна и да остана жив. Истината е, че дори и да намеря въпросния път, по който мога да остана незабелязан, в крайна сметка решавах да се бия, най-малко заради тръпката.
Има случаи обаче, когато трябва да се вземат под внимание ресурсите и боеприпасите, преди да се влезе в битка, особено ако сте рано в играта (в края почти винаги имах всичко по всяко време). Беше готино и дори просто да тичам и да събирам билки из този свят, виждайки разнообразие от машини и племена, които бродят по пейзажа. Като цяло открих, че Horizon е невероятно завладяващо преживяване.
Графика
Тук няма нужда от обяснения — всичко е на лице. Играта изглежда страхотно, няма две мнения. Единствената ми забележка може би е преминаването от ден към нощ. Понякога това се усеща доста странно и твърде моментално. Другото нещо е бурите, които се появяват от никъде, но пък като се замисля, започнах да издребнявам.
Horizon също има наистина страхотен режим на снимки в менюто за пауза, където можете да се забавлявате като правите и/или редактирате screenshot-и, което е адски красиво.
Контроли
Не намерих конфигурацията на бутоните на контролера за досадна или неудобна. Ако нямате навик да стреляте с PS4 контролер, може да ви отнеме малко време да свикнете с лъка, но определено не е като в Call of Duty или друга FPS игра. Не изисква много време, особено като свикнете да ползвате редовно стрелянето докато сте във въздуха, което забавя времето и прави нещата много по-лесни. Някои от машините обаче се движат много бързо, дори в забавен каданс и определено е обмислено и от тази гледна точка, а именно да не става прекалено лесно заради въпросната механика. Като цяло контролите са интуитивни и изпипани.
Бих ли се завърнал в света на Horizon
Не знам как повечето хора се отнасят към игри с отворен свят, но знам, че след като съм ги минал, особено с Платинен трофей, обикновено изминава известно време, преди дори да помисля да се завърна. Истината е, че бих препоръчал Horizon на всички, но не бих препоръчал да играете за Platinum Trophy. Причината е проста — става скучно, и имате чувството, че сте на работа и нямате търпение работния ден да свърши и да се приберете вкъщи (да минете на друга игра).
Главната причина да не преигравам игри, които вече съм минал пълноценно е, че просто имам голям списък от игри, които чакат заслужено внимание. Сигурно ще преиграя Horizon в даден момент, но или ще е с приятели за някой game night, или след няколко години, когато вече ще е и до някаква степен носталгично преживяване.
Оценка
Вече споменах, че Horizon е една от онези игри, които ще препоръчам на всички. Ако играете само по няколко игри годишно, определено трябва да обмислите това заглавие, особено ако се интересувате от ролеви игри с отворен свят. Отне ми малко повече от 30 часа, за да завърша играта и това е с около 30% неизиграни. Платината беше към 50 часа. Така че очевидно, ако играете много игри и по някаква причина още не сте отделили време за Horizon, няма по-добър момент от наближаващия.
Играта не случайно взе награда за най-добра игра на Сони, и второ място за Игра на годината.
Относно DLC-то — мисля, че поста стана дългичък, а и според мен The Frozen Wilds е достатъчно добра добавка, която заслужава отделно ревю.
Виждал съм много хора да сравняват Horizon с The Witcher 3: Wild Hunt и въпреки че определено е много близко сравнение, то не е съвсем на същото ниво. Наистина харесвам Horizon, но не е The Witcher 3.
Мога само да добавя, че с нетърпение очаквам втората част от поредицата — Horizon Forbidden West.